Португалската долина на изобилието

Най-доброто от храната и виното в прекрасния север на Португалия

Запази

Плъзгайки се бавно край почти неподвижната река Дуеро, прекосяваме съвършените отражения на вълнистите хълмове, покрити с терасирани лозя, напомнящи контури на карта.

Sandeman, Taylor's, Graham's - част от производителите на порт, чиито бутилки изпълват барчето с напитки у дома.

Следваме вековен маршрут, използван за транспортиране на португалското подсилено вино до бреговете; само че в наши дни флотилия от традиционни лодки рабело пренася туристи, вместо тежки дървени бъчви.

Най-старият регулиран винен регион в света, удостоен със статут на световно историческо и културно наследство от ЮНЕСКО през 2001, привлича туристи по реката от години, като отсядането на сушата е възможно в поредица от прости quintas.

Но в последните 12 месеца дебютът на два бутикови хотела е увеличил привлекателността на Дуеро.

Миналото лято Six Senses оповестиха, че терен в Ламего е първият им европейски аванпост, а през април семейството зад Taylor's Port (сега част от Fladgate Partnership) отвори наново Vintage House Hotel - имот, който притежават отпреди повече от 10 години.

В съчетание със скорошното завършване на нов планински тунел, който скъсява времето на пътуване до входния град на района - Порто, с 30 минути, и го прави час и половина, този живописен регион, любим на ценителите на виното, е узрял за туристически посещения.

Дървената лодка акостира в малкото, сънливо селце Пинао, прочуто с украсената си с плочки азулехо гара, описваща пасторални сцени на винена реколта.

Няколко пъти дневно, влакове минават шумно по линията, изминавайки двучасовотопътуване през хълмовете до Порто. От брега ви очаква разходка и олюляване заради изпития порт до Vintage House Hotel, където лястовици се вият сред портокаловите дървета и решетките са окичени с пурпурни бугенвилии.

"Положихме много усилия да запазим чертите на първоначалната сграда - склад," обяснява управителят Пауло Сантош, докато се възхищаваме на чворестите дъбови греди на Library Room, подпрени на оригиналните гранитни колони.

Седем нови апартамента са добавени към хотела, като с тях броят на стаите се увеличава до 47, всичките с изгледи към реката, и цветови схеми, леко изсветлени, за да внесат в сградата усещането на пространството навън.

Отсядаме в един от няколкото Master Suites, отличаващи се със закачливи тапети в баните от Christian Lacroix и мащабите, които са по-големи от повечето градски апартаменти.

В следващите няколко години има планове да бъдат построени спа център и фитнес, но когато си имате работа с толкова спокойно и защитено място, се отдава предпочитание на уважителното "по малко, по малко", обяснява Пауло.

Спокойният, рустикален ресторант на хотела чудесно демонстрира продуктите от региона.

Сред тях са агнешко и телешко, отглеждани в местни селца по хълмовете, и леко лют зехтин. Но за да усетим истинския вкус на течните ценности на Дуеро, посещаваме съседната винарна Quinta da Roeda на Fladgate Partnership, където центърът за посетители се намира в бивша конюшня.

Филипе Карвальо, мениджър по винения туризъм, твърди, че има 30 000 лозари в долината Дуеро. От XVIII в., земята тук постепенно се консолидира и понастоящем британските компании Taylors и Symington държат 50% от нея.

В последните 20 години много млади винопроизводители преминаха към производство на трапезно вино. Освен че е по-бързо за производство и евтино, то печели признание от най-добрите в бранша.

Филипе е по-голям традиционалист.

"Правим порт по един и същ метод от стотици години, макар че имаме и няколко иновации," казва той, наливайки аперитив, който бързо идентифицираме като синоним на лятото - Croft Pink розе порт и тоник с лед.

По време на прибирането на реколтата, повечето от работата по лозята се извършва ръчно - и на крак. Филипе твърди, че гроздовете, тъпкани от човешки крака, имат много по-добър вкус от тези, преминали през бездушни студени стоманени казани.

"Но се оказва доста по-скъпо," признава той.