Източник: flickr.com
Ще бъдете готови на всичко, за да спестите от цената на нощувките.
Е, в някакви разумни граници, естествено. Чистила съм стаи, мила съм съдове, била съм на рецепцията на хостел, грижила съм се за деца и котки, всичко в замяна на безплатно настаняване за няколко седмици.
Използвам Workaway, за да намирам доброволчески ангажименти в замяна на място за нощувки. Сайтът не е само за 20- или 30-годишни; двойка французи, които срещнах, бяха на почти 50 години, и също пътуваха из Южна Америка, като си намираха доброволческа работа. Общо взето работиш по 20 часа седмично в замяна на покрива над главата си.
Ще откриете, че ежедневното разглеждане на забележителности е уморително.
Имам приятели, които са ми казвали, че не вярват в бавното пътуване, че с лекота биха посетили 10 града за 10 дни. Да, ако пътувате само за няколко седмици, защо не? Налага се да използвате максимално времето си.
Но ако пътувате в продължение на месеци или години, този тип темпо само води до бързо "прегаряне" от пътешествията. В един момент ти омръзва от църкви и руини. Ако го правите достатъчно често, дори и най-красивото място може да се превърне в поредна гледка, която да фотографирате, да я споделите в Instagram и да я забравите.
За да избегна прегарянетго, имах дни, в които не правех абсолютно нищо. Просто си стоях в хостела, работех или гледах нещо онлайн. Затова обичам бавното и самостоятелно пътуване; няма натиск да излизаш и да правиш нещо, когато се чувстваш изцеден и уморен и би предпочел да си почиваш.
Ще си намерите много приятели.
Миналата година написах това във Facebook:
"Когато постоянно пътуваш, е трудно да изграждаш трайни приятелства. Срещате се в хостел или автобус и никога повече не се виждате. В някои редки случаи срещаш някой, който ти дава подкрепа, когато имаш най-голяма нужда от нея, въпреки краткостта на приятелството ви, и съм благодарна за това. Вдигам наздравица за приятелите, които срещнах на пътя, и за тези, които тепърва ми предстои да срещна. Ще се видим отново някъде, някога!"
Писах това, когато се сбогувах със С., италианец, който срещнах на границата на Бразилия и Боливия и с който по-късно се засекохме в Ла Пас. Не сме разговаряли много (моят испански и неговият английски не бяха достатъчно добри, за да водим задълбочени разговори), но той беше истински приятел, когато имах нужда от такъв.
Всъщност, въпреки че най-доброто на пътуването са срещите с хора, те са и най-лошото. В месеците на пътуванията ми срещнах много сродни души, хора, за които знам, че бихме могли да бъдем наистина добри приятели, хора, с които имам много общо. После, след ден-два, поемахме по различни пътища, и се оказвах в друг град, друг хостел, където процесът на намиране на приятели започваха наново.
Този цикъл е много изтощаващ в емоционален план. Да, от време на време срещаш някой, който оказва по-голямо въздействие от другите, и поддържате контакт чрез Facebook или WhatsApp. Но повечето от тези "приятели" се забравят доста бързо. Били сте чудесни приятели, когато сте били заедно, но сега ги няма, и надали ще ги видите отново.
Ако има нещо, на което ме е научило дългосрочното пътуване, то е, че нищо не трае вечно. Нищо.
Ще живеете с това, което имате в раницата си.
Някога бях същинска вехтошарка, но след като започнах да пътувам, наистина се наложи да преосмисля какво нося с мен. Преди си носех вкъщи спомени от всяко пътуване; кочани от билетите за влака до Венеция, бордната карта на първия ми полет на голямо разстояние, от Манила до Брюксел, билета за Колизея, който някой ми даде безплатно.
Сега, когато трябва да нося на гърба си всичко, което притежавам, се налага да бъда по-селективна. Афишът от Les Miserables, първото шоу, което гледах на Бродуей? Отива в кошчето. Входният билет за Мачу Пикчу в Перу? В боклука. Имам спомените си. Няма нужда да разнасям наоколо физически спомени с мен по цял свят, само за да ми напомнят какво съм правила и къде съм ходила.
Ако наистина е нещо толкова важно, снимайте го и после го хвърлете в боклука. Някак си се научаваш да бъдеш минималист, когато пътуваш дълго. Това е самата истина.
Ще се притеснявате за здравето си.
Когато човек е винаги на път, е трудно да запазва доброто си здраве. Храната може да е неимоверно вкусна, но понякога методите на приготвянето й са меко казано съмнителни. (Консумирам много улична храна, но ми стана зле само веднъж при пътуване — и това беше от храната в хотел в Индия, не от улицата.)
Справям се с тези проблеми по няколко начина. Купувам плодове и зеленчуци на пазара и готвя сама за себе си (така пестя и пари), ходя много и практикувам йога или кросфит, и вземам витамин C. Единственият път, в който настинах досега, беше в САЩ, когато времето се промени рязко.
Все още обаче се притеснявам да не се разболея. Говоря малко испански, но когато става дума за описване на симптоми, как ще се оправя, ако се разболея в Южна Америка и се наложи да ме хоспитализират (надявам се да не се случи, да чукна на дърво)? Имам туристическа/медицинска застраховка, но самият процес на болничен престой ме плаши.
Обезкуражавам ли ви да пътувате задълго? Определено не!
Дългосрочното пътуване има много силен чар, и може да ви научи на много неща за вас и за света като цяло, но си има и своите недостатъци. Просто трябва да претеглите плюсовете и минусите, а не да игнорирате трудностите.
Дългосрочното пътуване е чудесно, но честно казано не мисля, че е подходящо за всеки. Дори не знам още колко дълго ще продължа, преди и аз да закопнея за дома, или поне за някое място, където мога да пусна корени.
Подобни статии
