Брънчът - изкушението на уикенда

Повече от комбинация между закуска и обяд

Стандартният отговор на въпроса какво е брънч е: комбинация между закуската (breakfast) и обяда (lunch) или  хапване преди обяд, но не и рано сутрин.

Брънчът преди всичко е време, прекарано с любимите изкушения на уикенда – приятели, семейство, мързелуване в добра компания. Брънчът е и време за наслада от храната, без излишна претенциозност и пищност, но с ободряваща свежест и питателност след бурна парти вечер.

В прав текст

Брънчът е и време за наслада от храната, без излишна претенциозност и пищност.

Историците не са докрай сигурни кога и как точно се появява терминът “брънч”.

Някои проследяват началото на неговата традиция в ловните закуски във Великобритания - обилни няколкостепенни ястия, които включват разнообразие от яйца, меса, бекон, пресни плодове и сладкиши.

Други източници твърдят, че брънчът се появява като отговор на католическата практика да се пости преди църковна служба в неделя, а след това миряните да сядат на обща трапеза в средата на деня. Време, което обикновено е късно за закуска, но и твърде рано за традиционен тежък обяд.

Официално едно от първите документирани сведения за употребата на новата дума е от края на ХIХ век във Великобритания, когато писателят Гай Берингър пише в свое есе, че брънчът “ти носи добро настроение и те кара да се чувстваш удовлетворен от себе си и своите близки. Премахва всички тревоги и проблеми на седмицата”.

Той добавя още, че по-късното хапване през почивните дни е истинско облекчение за всички, които са решили да отбележат края на седмицата с излизане и имат нужда от повече сън.

Определено ключово преимущество на брънча, от което с голямо удоволствие се възползваме и повече от 100 години след написването на въпросното есе.

За малко по-новата история на брънча и превръщането му в истински социален обичай в световен мащаб трябва да се пренесем от другата страна на океана, в САЩ.

Говори се, че води началото си от 30-те години на ХХ век, когато холивудските звезди пътували с влакове между западното и източното крайбрежие, а в средата на пътуването спирали за късна закуска в Чикаго.

Тези брънчове били специалитет на хотелите, защото обикновено по това време в неделя ресторантите не работели.

Истинският бум на брънчовете в САЩ обаче идва след Втората Световна Война, когато американците започват по-рядко да ходят на църква и да търсят нови социални контакти.

Евън Джоунс от The New York Times пише в своя публикация: “Неделите обичаме да спим, да четем вестници и да се излежаваме в леглото. След Втората световна война цяло поколение се отдалечава от църквата и неделята се превръща в ден за правене на нищо, а брънчът - в логичен абсолютен връх.”

Има и теория, че неделният брънч набира популярност не само заради отдръпването от религията, но и заради нуждата на вече работещите след Голямата депресия жени да почиват активно в един ден от седмицата. Обикновено това била неделята, в която да разпускат с приятели на дълги брънчове.

Факт

Конкуренцията между ресторантьорите пък ражда и истински класики като яйцата по Бенедиктински

През това време ресторантите бързо усещат потенциала в новия обичай и започват да предлагат брънч менюта в компанията на популярни “сутрешни” коктейли като Блъди Мери и Мимоза.

В “голямата ябълка” на Америка брънчът като ритуал придобива огромна популярност и води до постепенно разширяване на разнообразието от храни и ястия, които са включени в късната закуска.

Конкуренцията между ресторантьорите пък ражда и истински класики като яйцата по Бенедиктински, които се твърди, че са създадени за брънча в прочутия ресторант Delmonico’s (днес верига от ресторанти).

И така, сякаш от най-неформалното хранене за деня, брънчът придобива статута си на легенда и като всяка легенда, той има своите основни характеристики и любопитни моменти.

Ако не с Блъди Мери или Мимоза (в най-простия си вариант пенливо вино с портокалов сок), то брънчът започва с чаша пенливо вино.

Кафе в предпочитаната стилистика някои оставят за храната, други трябва да получат веднага.

Има два варианта на брънч меню:

 – Prix fixe, при който плащате твърда цена и хапвате на бюфет – предпочитан от хотелските ресторанти;

- A-la-cart – избирате от брънч–меню – тук предложенията са доста по-интересни, не само защото въображението на готвачите може да се вихри, а и защото някои неща просто са по-вкусни когато са приготвени на момента.

В прав текст

Брънчът не може без яйца и месо.

Без какво не може един брънч?

В качеството си на лек за душата и тялото след тежка вечер или седмица, брънчът не може без яйца и месо.

Първите обикновено идват по Бенедиктински (поширани + сос „Холандез“), като освен върху запържен бекон могат да се сервират и върху пушена сьомга или върху зеленчуци.

Не знам дали приготовлението е просто или не, но само истински добрите места дават поширани яйца с правилна консистенция на жълтъка и с равномерни краища на белтъка. Въпрос на чест е да Холандезът да се приготвя на място. Хлебчето обикновено е британски скоун, на по-непретенциозните места – такова за сандвич.

Разбира се, яйцата могат да бъдат и бъркани, на очи, на омлет или рохко сварени.

Във Виена се сервира любимата ми екзотика при закуските – Ei im Glass или яйце в чаша, при което рохко свареното яйце се обелва и се сервира в чаша за вино или коктейл.

Месото освен под формата на бекон и наденички, може да дойде и като бъргър.

Наденичките в повечето случаи идват в „Английска закуска“ – с боб, бъркани яйца и гъби.

Съвременният брънч не може да се лиши от вегетариански опции - Източна, Вегетарианска, Гръцка, Здравословна и т.н. закуски.

Ясно е какво се очаква да има там – зеленчук, сирене (обикновено Фета), често хумус – останалото е плод на въображение на готвача.

На Запад е много модерна и опцията с гранола, йогурт и плодове, у нас по мои наблюдения това е сравнително неуспешен вариант.

Колкото са любими палачинките на американците, толкова са на българите пържените неща като бухти, мекици или филии.

С което стигаме до десерта – отворена територия, която се завоюва с дебели палачинки или американски тост в САЩ и както се счете за удачно или традиционно в останалата част на света.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

31.07.2018 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара