Източник: Стоян Георгиев

За колекционирането на вино

Една по-различна, за някои емоционална и романтична, за други - делова гледна точка

Яна Петкова

"Човек и добре да живее, бива обзет от необяснима графомания и решава, че трябва да напише книга. Така обзета съм и аз и бих искала да споделя някои свои виждания за виното, които натрупах за последните повече от 16 години дегустиране, оценяване, писане, продаване и обучение на тема „Вино“. Книгата е в процес на (бавно) писане и тук ще споделям някои откъси от нея."

Флиртът на човека с виното датира от най-древни времена. То е съпровождало египетския фараон Тутанкамон в последния му път; Исус Христос превърнал водата във вино; иначе консервативната католическа църква създава през Средновековието едни от най-качествените лозя.

През годините на човешката история виното е било използвано в медицината, при религиозни ритуали, било е символ за социален статус. Древногръцкият историк Тукидид казва през 5 в. пр. Хр., че “с култивирането на маслината и лозата хората от Средиземноморието загърбват варварството.”

Болшинството от хората, с които разговарям за вино, са наясно с вкусовете си, убедени са, че разбират от тази материя и със сигурност знаят, че някои бутилки, и по-точно някои много по-стари бутилки, са доста ценни.

В следващите редове ще се опитаме да погледнем на виното от една по-различна, за някои емоционална и романтична, за други - делова гледна точка: тази на колекционерите на вино.

Почти всички ценители на виното рано или късно се превръщат и в колекционери. Виното заема единствено по рода си място сред нещата, които хората някога са пожелавали да притежават. В известен смисъл, то е “невидимо”.

Картини, сервизи, часовници или мебели например могат да бъдат поставени на видно място в дома ни, но виното трябва да бъде скрито в изба, далеч от дневна светлина и от температурните амплитуди на обикновената къща.

Възможни са два подхода към виното като към колекционерски обект:

- Истинското колекциониране е дълбока и осъзната любов към виното, свързана с познанието, а истинските колекционери са сериозни изследователи. Те са сигурни в преценката си за вината и не защото непогрешимо могат да разпознаят всяко вино на слепи дегустации, а защото красотата, която те търсят във виното не е в етикета и още по-малко в цената.

Понякога любовта към виното взима връх при оформянето на винените колекции, понякога – разума, а именно следенето на индексите от търговете на Кристис и Сотбис в Лондон и обаждане от време на време на винения брокер, с цел осведомяване за състоянието на капиталовложенията, които се намират в добре темперираната, наета под наем, изба.

Този тип отношение към виното, като към инвестиция, винаги ме оставя със смесени чувства: благородна завист, защото подобни колекции са ковчежета, пълни със златни (винени) кюлчета и раздразнение, защото от тях рядко се отваря някоя и друга бутилка, само защото приятели са ни на гости.

За да разберем причините за колекционирането на вино и за да се опитаме да обясним защо това е доста различно, деликатно и рисковано, но и невероятно удовлетворяващо хоби, трябва да изместим фокуса малко по-навътре в чашата, т.е. да кажем няколко думи за самото вино.

Кое е толкова ценното на едни смачкани гроздови зърна и защо с изключение на уиски, и понякога ром, няма практика за колекциониране на други алкохолни напитки, като бира например?

Защо едно вино струва цяло състояние, а колекционирането на друго, дори със сравнимо качество, е чиста загуба на място? Има ли такова вино, което наистина струва 1000 долара и повече?

И така нататък.

Виното е не особено сложният продукт от ферментацията на грозде. Качеството му е величина със силно варираща стойност, която зависи от конкретните климат, почви, възраст и генетика на лозите и много важно – от моженето на този, който прави виното. Всяка година климатът е малко или много различен от миналогодишния.

Това обуславя и известни вариации в качеството и характеристиките на виното – т. нар. реколти, които биват констатирани, обсъждани и оценявани от специализираната преса и производителите. 

Почвите и генетиката на лозите принципно си остават същите, с тази разлика, че с напредването на възрастта лозата започва да дава по-малко като обем, но по-концентрирано и по-интензивно като вкус грозде. Винарите идват и си отиват, често оставяйки своя знак върху реколтите и вината и както във всяка професия някои са по-добри от други. В общи линии тези фактори са най-съществените за формирането на толкова субективната и непрекъснато обсъждана черта на виното – неговото качество.  

Всяка от произвеждащите вино страни в Европа се е опитала да квалифицира толкова ефирната концепция за качеството, дефинирайки определени правила, процедури и добиви за винарските си региони.

Някои лозя и региони са признати като фактор с историческо значение за качеството на вината и като такива са отличени по някакъв начин. Тези класификационни системи почти винаги ни помагат бързо да разпознаем качеството на виното, просто хвърляйки един поглед на етикета. Почти винаги, защото както всяка човешка дейност и тази често страда от грешките и неефективността на създателите си.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

07.09.2017 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара