Рестописи - Филип Захариев в Азия

От Свалбард до Видин

Филип Захариев е главен готвач в Gruvelageret – ресторант на годината в Норвегия (2017) на Luxury Travel Guide. С Филип се запознах преди година, когато направих интервю с него за Chivas Goodlife. След това той написа страхотен материал за посещението си в Jose Calros Garcia Restaurant в Малага и така сложихме началото на поредицата "Рестописи". Сега ви предлагаме серия от материали за пътуването на Филип Захариев в Азия. Но като всяко негово пътуване, то започва от... Свалбард и минава през Видин.

Когато нощ се спусне над града… в повечето случаи е последвана от ден. Не и полярната обаче. Не и тази, която се спуска над Свалбард на 21-ви ноември. Тази е по-различна. Тя остава за дълго.

Сурова, мразовита, дълга, понякога изключително красива, загадъчна и интересна, всеки я възприема по различен начин. Аз имам смесени чувства към нея.

Един ден (една нощ в случая) я обичам, един ден (нощ) я мразя. При всички положения обаче, да изкарам цялата полярна нощ от началото до края ми е изключително трудно.

Слънцето в Свалбард изгасва на 4-ти октомври до 8-ми март, а от 21-ви ноември до края на януари денят по нищо не се различава от нощта.

И колкото и спокойно да е всичко наоколо, колкото и да има нещо очарователно в това, желанието у мен да видя дневна светлина в един момент става по-силно от всичко.

И нито шоколад, нито спорт или друг ‘’уж” източник на витамин Д не може да замени слънчевите лъчи огряващи лицето ми.

Липсата на ендорфин си казва думата и започвам да усещам, как постепенно се превръщам в нещо, което не харесвам. Креативността и продуктивността отстъпват място на мързела, сънливостта и раздразнителността. Последното е най-неприятно.

За радост коледните партита и нашествието на туристи продължават до около 20-ти декември, а затишието, до началото на февруари.

Именно това е един от периодите през годината, които използвам за презареждане, пътуване, вдъхновение и бягство от студа, и тъмнината на този иначе магически остров, оставяйки отговорностите върху раменете на своя су шеф Дмитрий.

В този рестопис, който ще разделя на три части (за да не се отегчите), ще Ви разкажа за едни интересни ресторанти и пътешествието до тях, за моменти на тъга и такива на щастие.

И понеже храната, като един от сериозните източници на щастие, е определящ фактор в посоките, които поемам, този път бях решил да тръгна към Южна Америка. След пътуването из Централна Америка и невероятното вкусово изживяване, което Мексико ми предложи миналата зима, както и изключително приятното откритие Белиз и тамошните лобстери от по 15 долара, незабравимата Куба (в която единственото нещо, което не впечатлява е храната) и емоциите от Гватемала, тази година реших, че Перу, Боливия, Колумбия, Еквадор.... определено има какво да ми предложат. Особено Перу!

Само си представете, че в столицата Лима се намират цели 3 ресторанта от 50-те най-добри в света!  Това е невероятно постижение и достатъчно красноречив факт за нивото на култура на хранене в тази страна.

Но въпреки моите планове се озовах в Азия в крайна сметка.

Дори не зная как точно го реших и какво точно повлия на решението ми, но поех в съвсем друга посока. Нещата не винаги се случват така, както си ги мислил, но когато търсиш хубавато, то само те намира.

Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Сингапур и малко от Катар, се оказаха изживяване, което се помни завинаги. И желанието да се върнеш там те преследва дълго след като си си тръгнал.

И така, на 22-ри декември отлетях от Свалбард. Първата дестинация трябваше да е България. Коледа, вкъщи, родители, роднини, приятели... понякога това е всичко, от което имаш нужда. За да стигна до България обаче, задължително първо трябва да стигна до Осло, който е на 2100 км южно от Свалбард. От тук има полети единствено до Трьомсо и Осло.

От Осло също няма директен полет до България и тъй като така и така трябваше да летя до някой друг европейски град за трансфер до София, избрах Амстердам.

Билетът до Осло струваше 220 евро (едно от нещата, които най-мразя относно Свалбард - безумно скъпите билети), от Осло до Амстердам още 170, както и около 100 евро от Амстердам до София.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара