Рестописи - Филип Захариев в Азия (Част III)

Phi Phi и Банкок

Филип Захариев е главен готвач в Gruvelageret – ресторант на годината в Норвегия (2017) на Luxury Travel Guide. С Филип се запознах преди година, когато направих интервю с него за Chivas Goodlife. След това той написа страхотен материал за посещението си в Jose Calros Garcia Restaurant в Малага и така сложихме началото на поредицата "Рестописи". Сега ви предлагаме серия от материали за пътуването на Филип Захариев в Азия. В част три Филип пристига в Тайланд.

Phi Phi

В 6:00 сутринта на 5-ти януари пристигнах в Пукет. Не бях спал от около 48 часа, а в самолета не успях да мигна. Гледах филми. От летището до Пукет се стига или с такси или с местен автобус.

Аз избрах автобуса. Билета струва 100 бата или малко повече от 3 долара. Такситата струват около 500-600 бата, като цената подлежи на пазарлък.

Когато автобуса се напълни потеглихме към града. Пътуването е около час и нещо. Спеше ми се адски много, но ми беше интересно да гледам през прозореца. Не си бях резервирал нищо в Пукет и реших да се отправя директно към пристанището, откъдето да хвана корабче за остров Phi Phi.

От там срещу 1000 бата, си купих двупосочен билет до Phi Phi. Беше облачно и се качих на пaлубата, където реших да подремна. Плаването отнема 2 часа и половина. В джоба ми беше останала превръзката за очи, която раздават в самолета за тези, които искат да поспят, та реших да блокирам светлината доколкото е възможно и да поспя.

Докато съм спал слънцето изгряло и бях изгорял на очила, все едно съм бил на ски.

Когато пристигнах в Phi Phi, вече осъзнавах, че съм в рая. Красотата на това място е неописуема.

Phi Phi има няколко лица. Едното, не е това, което търсех. Супер парти част, където се сблъскваш с безброй туристи. Алкохол до безобразие, силна музика и танци на плажа. Има и тиха част, на която цари тишина и спокойствие, като на някои от плажовете има по двама, трима души или никой. На един такъв плаж прекарах повечето дни от престоя си там. Един ден дори, бяхме само аз и една шведка без горнище.

Първите 3 дни бях отседнал в хостел с 8 легла. Цената беше 15 евро на нощ, което за Тайланд е доста скъпо, но Phi Phi е едно от най-скъпите места в страната, ако не и най-скъпото. За сравнение, няколки дни по-късно за същата цена в Банкок отседнах в 4* хотел.

Храната обаче е евтина навсякъде. И вкусна! Адски вкусна!

Много рядко ми се случва да съм на място, където всичко, което опитам ми харесва. До сега това ми се е случвало само в Мексико. И там, както и в Тайланд няма значение къде ще хапнеш, на улицата, в изискан ресторант или в оръфано семейно ресторантче. Вкусно е навсякъде.

Изобилието от най-различни плодове е абсолютно фантастично. Навсякъде се предлагат смутита за около долар. Както и кокосови орехи.

Сблъсъкът с тайландската кухня беше като шамар в лицето ми.

Не зная как съм могъл да живея със заблудата, че готвя някои от класическите тайландски ястия перфектно. Нищо общо с действителността! Вярно... докарвал съм донякъде, но храната, която опитах в Тайланд е съвсем, съвсем ''друга бира''.

Тайланд наистина е страната на усмивките. Местните са изключително приятни.

Тих и скромен народ. И страшно работлив. Един от моите готвачи е тайландец, не бих го заменил за друг! А в следващия рестопис, ще ви разкажа за друг тайландец, който срещнах в Камбоджа и неговият "one man'' ресторант.

Всъщност ресторанта не се казва така, но аз така го нарекох. Този ресторант беше едно от най-изумителните неща, които съм виждал.

Много популярни на Phi Phi и в Пукет са разходките с лодки.

Единият от дните прекарах на една такава екскурзия. Срещу 20 долара имаш възможността да обиколиш останалите острови, които са част от Phi Phi. Гледките там спират дъха. Не се намират далеч от основния остров. На около половин час път с моторната лодка (long tale boat).

По пътя за там се спира за гмуркане с шнорхели, за риболов и разни други забавления.

Плажовете! Ходихме и до Мая Бей, плажът от филма "Плажът'' с Леонардо Ди Каприо, където прекарахме 2 часа плажувайки, това е последната спирка, хайлайта на екскурзията.

Всъщност след появата на филма Phi Phi се превръща в така желана туристическа дестинация. Мястото наистина е уникално. Не може да се опише с думи. Трябва да се види и усети. Една от спирките е Островът на маймуните. Пълно е с маймуни, които ако не внимаваш може да ти отмъкнат я камерата, я раницата, я нещо друго. Иначе са дружелюбни. Обаче израза '' маймунска му работа'' явно не е измислен напразно.

След изключително приятен и леко уморитителн ден, лодкарят води групата на едно приказно място, където спира лодката и всички наблюдават залеза. На такива места залезът е някак си по-красив от обикновено. Особено ако си се запознал на лодката с хубава полякиня.

След залеза се стъмва доста бързо. Това ми направи силно впечатление в тази част на света. Та, когато слънцето залезе, всички лодки се отправят за връщане към Phi Phi, като тези, които са прекалено уморени се прехвърлят на лодки дирекно за острова, а другите, отиват за нощно гмуркане на място, на което във водата е пълно с морски планктон.

Това нещо го имаше и в Камбоджа. Морският планктон през повечето време е невидим, но когато скочиш във водата засияваш като електрическа крушка. Чудно е! Почувствах се като светещият човек. Във водата е абсолютно тъмно, все едно си скочил в нищото. Пълен мрак. Усещането е странно, защото знаеш, че е страшно дълбоко и въпреки водните очила изобщо не знаеш, какво има около теб. Но когато погледнеш собственото си тяло и видиш милионите светлинки около теб, забравяш за страха и се наслаждаваш на момента.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара