Източник: Pexels

Хайде на околосветска грил обиколка!

7 претендента за най-добро барбекю на планетатa

Хрупкава коричка, ароматно, крехко, сочно и добре овкусено месо. Запечени зеленчуци. Чаша хубаво вино или студена бира. Сезонът на барбекюто и грила официално е открит!

Няма значение в коя точка от глобуса се намирате – където има дим, има огън и вероятно има някой, който готви на него. Барбекю и грил културата по света е нещо повече от разточителен обяд на открито през уикенда – това е празник на човечеството. Събирането на общности около огъня, за да се хранят и да споделят истории, е най-важният ритуал в човешката история.

Чарлс Дарвин определя огъня, заедно с езика, като двете ни най-големи постижения.Известният американски приматолог Ричард Рангам пък твърди, че именно овладяването на огнената стихия ни е позволило да еволюираме до настоящия си вид – готвенето прави калориите в храната по-лесноусвоими и обезпечава сериозните енергийни нужди на големия човешки мозък.

И до днес готвенето на огън е един от основните методи за приготвяне на храна, а барбекюто и грилът присъстват в кухнята на почти всяка държава. Нещо повече, в почти всяка държава смятат, че начинът, по който го правят, е най-добрият. Как го правят ли? Вижте сами!

1. Сърбия

Един от най-старите и типично сръбски начини за приготвяне на месо на жив огън е лесковашката скара, позната още като сръбска скара или лесковачка скара (на сръбски: Лесковачки роштиљ). Присъщо за нея е мляното месо с леко лютив вкус, характерен за района на Поморавието и по-специално на град Лесковац, откъдето идва и названието ѝ.

В миналото, когато все още е нямало машини за мелене на месо, каймата за лесковашката скара се е кълцала на ръка. Традиционалистите все още предпочитат този начин на приготвяне, тъй като при него ястията стават по-сочни и прегарят по-трудно. Също така, според специалистите, най-добрите лесковашки специалитети се приготвят по традиционния начин над дървени въглища.

Пак според лесковашките майстори, не по-маловажна е предварителната обработка на месото за скарата. То се оставя да престои, след което се смила и отново се оставя да престои при температура до 4°C за около 24 часа. Отново се смила и се омесва много добре. Едва след като се спазят тези подготовки каймата е готова за печене на скара.

В България лесковашката скара става популярна в началото на 90-те години на ХХ век. След разпадането на Югославия мнозина майстори на сръбската скара идват да работят или да отворят свои ресторанти в страната. Най-известните специалитети от лесковашката скара са плескавица, вешалица, сръбски кебапчета, гравче на тавче и други.

От 2007 година сместа, с която се приготвя лесковашката скара, е защитена търговска марка и е издаден сертификат от Сръбския институт за храните. Това обаче не означава, че можете да я опитате само там – в BILLA можете да намерите едни от най-добрите ущипци, които сме опитвали когато и където и да е!

2. САЩ

От pig-pickin’s в Каролина до овнешки мръвки в Кентъки, идеята навсякъде е една и съща. Парти навън с приятели, храна и бира. Барбекюто на американците води началото си от първите години на ХIХ век, когато бедните фермери преследвали и хващали полудиви прасета. Храната не била в изобилие в онези времена. Днес и телешкото, и пилешкото имат своето място, но свинското оставав основата на повечето барбекюта.

Месото обикновено не се маринова, преди да бъде хвърлено на огъня, където обаче се маже с различни сосове. Америка е мястото, където най-много се използват дървени прибори, за да се придаде аромат на месото. В Тексас четката за мазане може да е от мескит, но в други щати дъбовата посуда е по-разпространена.

Ако излезем от Юга, кулинарните детайли често отстъпват на социалния аспект на барбекюто. По-вероятно е да намерите бургери, хот-дог, шишчета от зеленчуци, отколкото свинско печено месо на скарата. Но душата на барбекюто е жива и там.

3. Корея

В сравнение с американското, корейското барбекю често изглежда повече като ястие в ресторант, отколкото като храна за градинско парти. Грилът или скарата са в средата на масата, а около него са насядали хората. Има нарязани на тънко парчета телешко, свинско или пилешко месо, най-често мариновани в смес от чеснов и соев сос.

Барбекюто е синоним на корейската кухня за много хора извън страната. Успоредното съчетаване на готвене и хранене го прави международно популярно, а корейската храна може да бъде намерена във всеки по-голям световен град.

4. ЮАР

Южноафриканците наричат своето барбекю braai, което идва от думата на африкаанс за печено месо (braaivleis). Пренесено и утвърдено като традиция от холандските имигранти, braai се превръща в масова традиция за всички групи и социални слоеве в обществото. То е много повече социална проява, отколкото обикновено хранене, а ролята на майстора (braaier) е изключително отговорна. Видовете месо, използвани в braai, показват много културни влияния – наденички, кебапи, стекове... Традиционната овесена каша банту е често използвана гарнитура.

5. Филипините

Ако сте били на филипинско парти, не може да не сте видели как се пече цяло огромно прасе. Наричат го lechón и никое празненство не минава без него. Намазват го със собствената му мазнина, което запазва кожата хрупкава. Цели пилета и други животни понякога се пекат по същия начин, но традицията е с прасе. Lechón е толкова популярен в страната, че може да бъде намерен целогодишно в ресторанти, дори в улични такива. Традицията е внесена от Испания, а вариации на lechón могат да бъдат видяни на много места из Латинска Америка и Карибите.

6. Монголия

Монголците имат уникален начин на гриловане на месо, който е версия на японското тепаняки. Месото играе ключова роля в монголската кухня, още от времената на номадските преселения на народа, а хорхог е класика, която се пази за скъпи гости и специални случаи.

За приготвянето му се използват нажежени на огън камъни, които се нареждат между късове агнешко или овче месо в затворен метален съд. Боодог е по-масово ястие, при което камъните се нареждат в стомаха на животното, за да го изпекат отвътре. За Монголия не е необичайно и готвенето на цели малки гризачи на огън.

7. Аржентина

В началото на XX век огромното производство и износ на телешко и говеждо месо в страната осигурява на местните по-добър стандарт, отколкото този в САЩ. Е, с годините индустрията е поизстинала, но любовта на аржентинците към грила е все така гореща.

Asado е местният вариант на барбекю, популярен и в Уругвай, Чили и Парагвай. Месата обикновено не са мариновани, сервират се поред. Първи са наденичките и вътрешностите, следвани от ребра и стекове, пиле или овче месо. Салати, хляб и печени зеленчуци допълват изобилието от приготвена на огън храна.

Още за пикантните особености на световния грил можете да научите от личен опит, при това без да напускате родните граници!

Не се шегуваме, след сръбската и балканската скара в BILLA ни очакват седмици на средиземноморското и американското барбекю. 

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара