Източник: Visit Beirut
За кратко през главата ми мина идеята да нарека дъщеря ми "Бейрут", понеже беше зачената два часа, след като се върнах от първото си посещение там.
През 2006, заедно с екипа ми и няколко чужденци ни се наложи набързо да напуснем града с полет на 24-ти морски пехотен корпус, който ни взе със самолет от плажа и ни транспортира до кораба USS Nashville, с който отидохме до Кипър и после обратно у дома.
It's such an honor to have been interviewed by world-renowned chef Anthony @Bourdain for his CNN show "Parts... http://t.co/3UOO5EKrr8
— Joumana Haddad (@Joumana333) June 19, 2015Случилото се предизвика у мен дълбока любов и почитание към американския морски пехотен корпус, особено към извадения от употреба Nashville (наричан на шега „Trashville” – trash – боклук англ.) и разбира се към Бейрут.
Преживяното промени представите ми изцяло.
В един момент правех кулинарно предаване, а в следващия наблюдавах през прозореца на хотела, как летището, на което бях кацнал няколко дни по-рано, е взривено.
Тази гледка много ме огорчи, обърка и ме накара да реша, че трябва да започна да правя различна телевизия.
Не знаех, как ще стане и дали телевизията, за която работех щеше да ми разреши, но вече бе време да сваля „розовите очила” и да спра с предаванията, в които се говори само за храни и напитки, защото светът беше много по-вълнуващ и разнообразен.
Изпитвах нужда да разкажа доста по-заплетени и сложни за разрешаване истории.
Както отбелязах в последните няколко тъжни думи, изречени зад кадър в шоуто: в реалността, добрите и лошите хора биват смачквани от живота по един и същи начин.
Опитът ми в Бейрут не остави у мен никакви илюзии относно журналистиката.
Аз видях, какво се случва отвъд моята кухня и то нямаше нищо общо с това, какво има за вечеря.
Не можех да продължавам да си затварям очите.
А и се бях влюбил в Бейрут. Всички от екипа ми бяхме.
Щом кацнахме и отидохме в града, сякаш ни заля вълна от феромони: мястото просто миришеше страхотно и ни подтикваше да се влюбим в него.
One minute in #Beirut with #AnthonyBourdain on @CNN http://t.co/9RwOTYkazp
— Magda Abu-Fadil (@MagdaAbuFadil) June 18, 2015Научавате се да вярвате на тези чувства след години на пътя.
Скоро се запознахме със страхотни хора от всякъкъв произход.
Храната също беше прекрасна.
Бейрут се оказа град с оживен нощен и клубен живот.
Място, където бикините и хиджабът съществуват заедно, където злото и доброто се пресичат.
Тук нещата бяха нелогични.
Ливан бе страна без президент вече повече от година, управлявана от коалиция между олигарси и Хизбола, с трагична история, заради постоянните сблъсъци между враждуващи политически фракции, което обаче не пречеше на хората да живеят в мир и разбирателство.
Тук няма да видите обикновени граждани да се стрелят или избиват, но пък семейства, които хапват спокойно и пушат наргиле в някой крайморски рибен ресторант са съвсем обичайна гледка.
Градът е красив, въпреки многото недостатъци, с които местните са свикнали и не забелязват.
Тук има невероятна атмосфера и би било рай за неоконсерваторите от американското министерство на отбраната,които си представяха Ирак и Близкия изток след Саддам точно така - място безопасно за американци, където има KFC и Gap, а доларите и английският се използват навсякъде.
Представих ви Бейрут съвсем накратко,с цел да провокирам интерес, за да го посетите.
Това е град отвъд логиката и очакванията. Просто изумителен!
Всеки трябва да го посети.
Подобни статии
