ТВ водещ, писател и готвач, Антъни Бурдейн е хапвал какво ли не по цял свят – от супа с кнедли в Шанхай, до пирани в Перу. ТВ шоуто по CNN на нюйоркчанина, наречено Parts Unknown, ни води на места като Южна Корея, Мадагаскар и Шотландия в петия си сезон.
Програмата на Бурдейн е натоварена и в родния му град, където той планира да отвори уличен пазар в азиатски стил в Манхатън тази есен. Ето как изглежда светът през уникалния му поглед (и небце).
Според вас коя е най-недооценената дестинация в света? Защо?
Уругвай е недооценен като дестинация. Монтевидео е неоткрито място. Всички от Аржентина знаят колко страхотно е в Монтевидео, защото се струпват там през сезона, но извън тях, останалата част от света все още не е забелязала това.
Уругвай е кофти държава за вегетарианци.
Tweeeet me!Това е много спокойно място, хората са чудесни, плажовете – невероятни, и има отлична храна. Но Уругвай е кофти държава за вегетарианци.
В кой град има всичко, и защо?
Токио. Ако трябваше да избирам къде да умра, докато вечерям, това би било Токио. Ако питате повечето известни готвачи, къде трябва да бъдат под домашен арест до края на живота си в един град и да консумират само ястия от там, почти всички, които познавам, биха избрали Токио.
Тогава, ако трябва да умрете по време на вечеря в Токио, кое ястие бихте желали да консумирате за последно?
Определено “Сикиябаши джиро” в заведението на Джиро Оно. Невероятно е.
Когато някой идва да ви посети в Ню Йорк, кое е първото място, където го водите?
Честно казано, често ги извеждам на якитори в някое от местата, които харесвам — Torishin или Yakitori Totto.
Ако препоръчвам място, изпращам хората в Russ & Daughters или Barney Greengrass, защото деликатесната кухня е нещо уникално добро, което правим в Ню Йорк, по-добре от всички останали по моя преценка.
За хай-енд заведения ги изпращам в Le Bernardin или Marea.
Ако не живеехте в Ню Йорк, кое място бихте желали да наречете свой дом?
Мислил съм много за това; чудил съм се какво е да живееш в Сардиния или някъде другаде в Италия. Съпругата ми е италианка и семейството й е там — дори има и къде да живее, ако пожелае.
Но всъщност това е илюзия. Аз съм работохолик, обичам работата си, мисля, че съм неотделимо свързан с Ню Йорк, така че колкото и да ми харесва да прекарвам време на други места, бих се самозаблуждавал, ако си мисля, че някога бих се оттеглил на хълм в Тоскана.
Но пък ако всичко се обърка в живота ми и се окажа сам, пиещ твърде много, вероятно ще поема накъм Виетнам.
Какво ви накара поискате да отворите уличен пазар в Ню Йорк?
Гордостта и завистта. Винаги съм изпитвал горчивина, че нямаме типа улични пазари, каквито има в Сингапур, Куала Лумпур и Хонконг. Би трябвало да сме най-добрият град в света, а нямаме този вид избор на храна. Когато се появи възможност да се създаде такова място, се възползвах веднага.
Имате ли някакви съвети за ориентиране в стрийт храната, независимо къде по света се намира човек?
Има ли много хора на сергиите? Дали те са популярни сред местните хора? Продават ли продукти? Тези наблюдения са от решаващо значение. Уличните търговци и продавачите на храна не са в бизнеса, за да тровят съседите си. Това би било лош бизнесмодел.
Често ще видите места, продаващи абсолютно едни и същи неща, един до друг, като едното място е пълно, а в другото няма никой. Вероятно си има причина за това. Това са просто добри правила.
Ако съм на място, където водата не е добра, няма да консумирам много зеленчуци. Месото от вътрешни органи, държано на стайна температура, е нещо, което в тропически климат бих избягвал.
Извън това, ако на сергията има опашка, консумирам оттам. Зловещо изглеждащи улични сергии не ме плашат ако пред тях има опашка. Бих ял почти всичко в Индия, ако мястото е посещавано. Може и да мият чиниите в реката до мен, но не ми пука, пак ще се храня там.
Кое е най-незабравимото изживяване при хранене, което сте имали при пътуване?
Един от последните пъти, когато се храних в elBulli – беше много емоционално. Всички, които бяха тази нощ в ресторанта, знаеха, че се ражда история. Половината от хората в трапезарията бяха просълзени.
И, естествено, консумацията с легендарните шефове Пол Бокузе и Даниел Булюд в ресторанта на Бокузе – L’Auberge du Pont de Collonges, край Лион, Франция, бе страхотно, уникално изживяване, което никога не съм се надявал да ми се случи.
Подобни статии
