Защо никога не бива да поръчвате сангрия

Това е нещо, което никой испанец не би сторил в каквато и да е ситуация

Честа гледка сред туристическите заведения в Гранада, по испанското крайбрежие, Мадрид и навсякъде са маси с кана тъмна течност с различни неща и ледени кубчета в нея.

Ако извърнете поглед и проверите кой е на масата, безпогрешно можете да предположите, че ще видите червендалести лица и руса коса.

Но дори и посетителите да имат кестенява коса, голям нос и тъмна кожа, те със сигурност са от някоя друга държава, където това да е нормално. Гарантирано това не са испанци.

Няма испанец, който би си поръчал сангрия.

Това е нещо, което просто не се прави. Точно както и носенето на сандали с чорапи - или пиенето на кафе, докато ходите по улицата.

Или бекон за закуска (сигурно се шегувате - бекон? За закуска? Когато можете да консумирате вкусна осолена свинска мас - сурова?). Има обаче сериозни причини, поради които испанците избягват да поръчват сангрия.

Нека обаче първо дефинираме сангрията.

Подозирахте ли, че името й всъщност означава "кръвопускане" или "кървава баня"?

Донякъде за това значение подсказва цветът, тъй като това е напитка, която се получава от смесване на газирана вода (обикновено бяла газирана вода от бранда Casera) и червено евтино вино.

Нека повторим за неразбралите. Говорим за максимално евтино вино от нисък клас - такова, което се продава в кутии, от рода на Don Simon.

Всякакво "обикновено вино" - без знак за качество или регистриран произход, произвеждано наблизо и купувано в местния супермаркет, върши работа за сангрия.

Към него добавяте парченца плод, обикновено праскови, но често и ябълки и всичко друго, което имате подръка. Завършвате с кубчета лед и газирана вода.

Но сангрията е нещо, което вие си приготвяте у дома.

Тя е нещо, което се прави за партита, когато родителите ви отсъстват, или на студентски купони. Тъй като е сладка и студена и съдържа много алкохол, тя е един от най-бързите начини да постигнете опиянение, при което да се забавлявате на парти, дори и да не забиете някой за вечерта.

Или ви позволява да забиете някой, който е опиянен от сангрията и иначе би бил много извън вашата категория.

За испанците, сангрията е свързана с топли спомени за легендарни партита, които почти не помните, и не толкова топли спомени за епичен махмурлук, който нормално се получава след големи количества долнокачествено вино.

Това обаче общо взето изчерпва темата за сангрията.

Има и много други начини да смесвате газирани напитки и вино: например куерва или ребухито, които обикновено се консумират при специални случаи.

През лятото например някои хора консумират "тинто де верано" - общо взето сангрия, но без плодовете, или другояче казано, вино плюс газирана вода, понякога с добавен лимонов сок.

Както подсказва името, “лятно червено”, тази напитка се консумира единствено през лятото, и предварително знаете, че няма да получите особено добро вино - само “домашно” или “настолно вино”.

Има една легенда в Испания, според която испанците са изобретили сангрията, за да я пият чужденците и да отърват местните жители от некачествените вина, каквито има в изобилие.

Което далеч не означава, че в Испания няма и вина с чудесен тероар, качествени винтидж реколти и така нататък.

Испанската бира също не е лоша, но обикновено по ресторантите ще откриете само един-два вида. Докато изборът от вина ще включва поне 10 вида, включително няколко местни сорта.

И най-добрият ви избор е да поръчате някое от тях...

... вместо да подлагате гърлото и мозъчните си клетки на изтезанието, което е сангрията. Всяко от тях ще пасне чудесно на местната храна, или на пържена риба или ориз.

Но не и на паеля. Защото... не бива никога да поръчвате и паеля. Поне не и в туристически заведения. Но за това ще ви разкажем някой друг път.

Отскочи към Коментарите (2)

Магазин

Подобни статии

2 Коментара
1 Vladislav Ivanov на 12.09.2015 – Събота

Глупости на търкалета. Доста големи търкалета. По-добре за в бъдеще проучете по-сериозно темата вместо да се се доверявате на мнението на местни разбирачи, или повърхностни впечатления след 3 дни в Марбея. В чисто личен плана, ако питате мен Шопската салата е дъното на еволюцията. Как биха изглеждали нещата, ако кулинарен "специалист" от Австрия попадне точно на мен по време на "задълбоченото" си 15-минутно проучване на темата, между два купона на Слънчака? Не че има много с какво да се похвалим в жанра "ваканционна кухня", но това е отделна тема.

2 Martin на 06.02.2016 – Събота

Коментарът на Владислав е напълно валиден - отишъл някой наш простак/простакеса до Испания за няколко дена и решил/а да пише простотии - ако беше вярно горното въпросната Don Simon сангрия нямаше да се продава в над 80 страни по света. Потърсете малко в google преди да пишете тъпи статии.