За какво плащате твърде скъпо в ресторанта?

Ето какво споделят готвачите в САЩ

Спагети и кюфтета. Салата айсберг. Бутилка вино. Не е нужно да бъдете опитни гурмани, за да знаете, че плащате твърде скъпо за определени ястия и продукти в ресторанта - достатъчно е просто да сте пазарували хранителни стоки. Дори и да сте го правили само веднъж в живота си. Честно казано обаче има и много други ястия, които - макар да ви изглеждат на разумна цена, всъщност носят на ресторантите големи печалби за ваша сметка.

За да открием най-надценените храни в любимото ви заведение, разговаряхме с готвачи и собственици на ресторанти; под прикритието на анонимността, те споделят кои неща в менюто са най-голямо разхищение на пари.

Телешко "кобе"

Истинското телешко "кобе" се прави в Япония - от крави, които ежедневно са подложени на спа процедури, ексфолиране на цялото тяло и консултации с натуропат. Или нещо от този род.

"Някои ресторанти обаче сервират "кобе в американски стил", представяйки го за японското кобе, и вземащи по долар на грам от него," коментира един готвач, допълвайки, че тъй като няма стандарти за "американска версия" на телешкото, няма никакъв смисъл от “кобе” хотдогове, хамбургери, сосове болонезе, начос или каквото и да е друго. Ресторантите общо взето използват понятието само в смисъла “добавяме още една нула отзад.”

Пикантно суши с риба тон

Знаете ли защо те са толкова богати на подправки? По същата причина, поради която кухнята в места с недостатъчно добри хладилници често е пикантна: месото е... кхм, подозрително. Не непременно развалено, но както ни каза един собственик: "Избягвам пикантните суши ролове с тон, защото те се правят от остатъците от рибата тон и вкусът се маскира чрез пикантния сос."

Пържени или панирани калмари

Съотношението между калмари и панировка е сравнимо със съотношението между спорт и реклами в последните секунди на важен мач.

"Плащате почти изцяло за панировка," ни заяви един готвач/собственик, "която обикновено после се отчупва, пада или е хрупкава.”

Трюфели

Огромното мнозинство от “трюфелово олио” има толкова истински трюфели в себе си, колкото лимонов сок има в кенче Sprite. Почти всеки готвач и собственик, с който разговаряхме, беше на едно и също мнение по този въпрос, като много от тях ни казаха, че всъщност това обикновено е химически конструирана имитация или силно разреден екстракт, подобно на ванилията.

Дори в редките случаи, когато се използват реални трюфели, плащането на $50, за да видите някакви черни петънца върху ризотото никога не си струва парите.

Бутилирана вода

Това не винаги е толкова очевидно, колкото бихте очаквали. Няма спор, плащате за нещо, което иначе получавате безплатно, но ако сте от хората, които си казват "Не мога да имам доверие на чешмяната вода, тя е отвратително мръсна", питайте сервитьора за чешмяната вода в ресторанта, преди да поръчате бутилирана. На повечето места вече има сложни филтрационни системи и вкусът/чистотата на водата са почти неразличими от струващата двуцифрена сума бутилка Evian или Voss.

Каквото и да е пилешко предястие над $25

Освен ако предястието е наречено “Пиле а ла 20-доларова банкнота,” плащате огромна надценка.

Пилетата - дори тези свободни, родени не в клетка, имащи право да гласуват на местните избори пилета - рядко струват на ресторанта повече от няколко долара на килограм, ни каза един собственик. За сравнение той допълни: "Обикновено сиренето в пилешката ви кесадия струва повече."

Макарони със сирене и омар

Малката надценка над стандартните макарони със сирене има смисъл, но ако разликата е по-голяма, хвърляте си парите на вятъра.

"Не получавате най-добрите опашки от омари и обикновено дори не щипки - получавате останките, събрани от хитиновата обвивка," ни заяви един собственик на ресторант.

"Вкусът вероятно е чудесен, няма спор, но собственикът на заведението ви се смее по целия път до банката."

Нискокласният алкохол

Освен ако обръщате чаши по $1 в някой колежански бар, плащането на $8 за шот нискокласна текила е просто инвестиция в махмурлук на следващата сутрин.

Един притежател на ресторант коментира, надценката е доста по-голяма при нискокласните питиета, а качеството е драстично по-ниско. По-добре е да хвърлите още долар-два за бранд, който си пречиства по-добре алкохола.

Стриди

Стридите, използвани като съставка в по-сложни ястия от рода на "Стриди Рокфелер", или някакви други креативни творения, си заслужават парите. Но да си вземете само стриди на чиния? Както казва един готвач: "$35-$45 за дузина е потресаващо висока цена за продукт, която не изисква никакви кулинарни умения."

Плата със сандвичи или "занаятчийски тостове"

Замислете се колко плащате за гигантско плато хляб и кетчуп, защото въпреки че нещата са малко по-лъскави, реално получавате предимно това. Както отбеляза един готвач, "това е отличен начин ресторантите да вземат цяло състояние за хляб и подправки."

Скъпо вино или шампанско

На този етап да заявиш на някой, че втората по цена бутилка вино е най-надценена, е все едно да кажеш, че професионалният кеч не е реален: тайната отдавна е известна на всички. Но колкото по-нагоре във винената листа отивате, толкова повече реално пари плащате за надценка.

Един собственик на ресторант ни каза, че ако сте истински ценители и познавачи на вината, най-добре е просто да донесете любимата си бутилка за $100 от къщи и да платите таксата за внесено отвън вино. Ако не сте чак такива познавачи, престанете да се правите на оригинални и просто си поръчайте нещо евтино.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара