Ресторантската индустрия е клопка за майки

Как да решим проблема със заетостта на жените в кулинарния бранш

Една приятелка, да я наречем просто Елена, е работила в продължение на много години в един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк, като постепенно е достигнала до поста на оберкелнер - голямо постижение (всъщност огромно) за жена в ресторантския бранш.

След шест години тя научава, че е бременна, и работи през цялото време до раждането, като в последния й месец намалява дотогавашните 60 часа седмично до 50 часа, преди да излезе в договорените десет седмици неплатен отпуск.

Точно преди края на тези десет седмици, тя научава от клиент, че в нейно отсъствие ресторантът вече е назначил друг на нейното работно място - за постоянно.

Съсипана, Елена разговаря с шефа си, и той й предлага работа в ръководството на непретенциозното дъщерно заведение на същата ресторантската група - сериозно понижение за служител на пост като нейния.

"Научих, че съм освободена, от клиент - след като шест и половина години работа за тях," разказва тя. "Дадох живота си на това място. Това съсипа първите ми мигове като майка, защото ми спря кърмата. Не можех да храня бебето си." Тя се разплаква, докато разговаряме. "Минаха пет години оттогава - и не спирам да мисля, че е имало и по-добър начин."

В прав текст

Не знам как хората в бранша работят за някой друг и успяват да имат дете.



Готвачът и собственик на ресторанта, където Елена е работила, в крайна сметка се извинява за начина, по който се е отнесъл с нея, но това се оказва твърде малко - и идва твърде късно.

И това се случва непрекъснато.

Защо повече жени не ръководят кухни и ресторанти на всички нива в бранша, особено по върховете?

Изтъкват се всякакви причини: дискриминация при наемането и повишенията, агресивна среда и продължителност на работата в ресторантите, самоизпълняващото се пророчество на медийното отразяване, различните амбиции на жените, различният стил на готвенето им.

Но всъщност причините може и да са много по-прости. Жените са недостатъчно представени по върховете поради доста причини, но една от най-важните е, че системата, в която те действат — локални и федерални закони и обща структура на наемане в повечето ресторанти — прави почти невъзможно за тях да стигнат до върха, и същевременно да имат деца.

Абсолютната липса на финансова подкрепа през бременността и раждането изпраща ясно послание до всеки, за който това съществува като перспектива: този свят не е за вас.

Липсата на гъвкавост на работното място, съчетана с оскъдните политики за отпуск по семейни причини, поражда негостоприемна среда за жените, които искат да работят и да раждат и издържат деца. И това е в корена на всякакви икономически и логистични проблеми и предразсъдъци, пред които са изправени жените, но най-съсипващият аспект е свързан с бременността и раждането.

Това е проблем, който засяга жени, работещи на почти всякакви постове в ресторантския бизнес, от касиери във фастфуд вериги до готвачи в четиризвездни ресторанти — но висшата кухня е мястото, където проблемът започва особено да бие на очи, съвпадайки с нашумялата липса в бранша на известни жени. Това е проблем на ресторантската индустрия, проблем на властите, и проблем на ресторантската култура като цяло.

Това е нещо, което можем да поправим.

"Бихме имали повече елитни жени готвачи, ако те можеха да се връщат в бизнеса, след като раждат," казва готвачът и основател на Momofuku Дейв Чанг, докато обсъждаме трудностите в предлагането на платен отпуск в ресторантската му група и предизвикателствата пред жените готвачи като цяло.

"Реалността е, че отсъствието с месеци като готвач е нещо трудно. Не знам дали ресторантската индустрия някога изобщо е създавала среда, която да го насърчава," продължава той, допълвайки, че много от жените готвачи, с които е работил, в крайна сметка са избрали да не се върнат на постовете си, след като са родили, защото са знаели, че ресторантският живот по думите на Чанг "не допринася за това те да вървят напред."

И това важи и в кухнята, и извън нея. Преди няколко години сомелиерът в популярен ресторант по Западния бряг на САЩ (тя моли да не бъде назовавана; ще я наречем само "Меган"), е поканена да отвори нов, независим ресторант с двама бизнеспартньори - и двамата мъже.

Четейки споразумението за съвместна дейност скоро след откриването, тя забелязва мъглява клауза, която прави дяла на всеки партньор зависим от "активната заетост".

Когато Меган притиска партньорите си какво точно означава тази фраза, те й обясняват, че ако забременее до две години след откриване на ресторанта, ще изгуби партньорския си дял.

"Това не беше нещо, за което да виждам полза да приемам като условие," коментира тя. "Не планирах да забременявам по това време, но фактът, че в договора е заложена клауза, засягаща моето тяло, и че трябва да — какво, абортирам? — за да запазя дяла си в бизнес, в който съм участвала като съосновател?"

Тя се оттегля от партньорството, двамата останали откриват ресторанта без нея - и постигат огромен успех.

Друга жена, генерален мениджър в Ню Йорк, която също моли да не бъде назовавана, споделя, че е казала на прекия си шеф, че очаква дете (и - предполага се - че възнамерява да се възползва от рядката политика на ресторанта за отпуск по майчинство), и в по-късен момент от срещата е била приканена да доказва защо заслужава заплатата си.

"Работя в страхотна индустрия, в много богат, образован и развит град," коментира тя. "Да водя разговори, свързани с бременността на работното си място - много напрягащи, много неловки и направо граничещи с незаконното, беше изненадващо и много разочароващо."

Отскочи към Коментарите (0 )

Магазин

Подобни статии

0 Коментара