Не говорете това на детето си за храната

Къде грешим, когато разговаряме с децата си за храната

Справянето със злоядо дете може да е емоционално напрягащо и невероятно стресиращо, и на моменти почти всички сме казвали нещо на децата си, за което сме съжалявали. Но все пак е лесно да прибегнете до подкупи и заплахи, които сте чували от родителите си, без реално да се замисляте какви послания предавате с тях.

Разговаряме с водещия психотерапевт Сузи Орбак, за да научим какво според нея трябва да избягваме да казваме на децата си - и какво да говорим вместо това...

"След като прибереш играчките си, можеш да хапнеш сладолед"

Това прави сладоледа награда. Детето ви после ще свързва задача, която не желае непременно да изпълни, с награда, вместо с удоволствието от добре свършената работа и удовлетворението от това, че я е свършило. Това поставя акцента на погрешно място.

Изграждаме увереност, като правим неща – като пишем домашни, редим блокчета лего или кукли. Това е най-голямото възнаграждение. Така детето ще се чувства доволно от себе си. Можете да заздравите това усещане за удовлетворение, като опишете какво то е направило: ‘Въпреки че всъщност не искаше да направиш това и това, го направи много добре. Браво на теб.'

Какво да кажете вместо това: 'Тези играчки имат нужда от прибиране. Сега ли ще го направиш, или след десет минути?'

Изборът винаги оставя у детето усещането, че то има известен контрол.

"Не се притеснявай, че си паднал/а, или за това грубо дете - хайде да ти вземем любимия ти шоколад"

В този случай детето ви ще асоциира трудности и болка със сладости. Трикът е да помогнете на детето си да изрази емоцията, така че тя да не се задържа в него. 

Ако запушите устата му с шоколад, то нещата, които го нараняват, все още чакат да излязат навън. Детето може да започне да мисли, че начинът да се преодоляват трудностите, е повече шоколад, вместо да се оттласне от болката, която е изпитало.

Какво да кажете вместо това: 'Нека ти избърша коляното и се скарам на паважа.' Или: 'Какво точно се случи с Мария?' – и после слушайте съпричастно.

Болката ще бъде преодоляна, без да бъде насочена в шоколад, а детето ви ще бъде уверено, че то може да се справи с емоционални или физически травми.

3. "Изяж това, и после можеш да си изядеш десерта: ако не ядеш зеленчуци, няма десерт"

Въпреки че звучи разумно за вас, детето може да възприеме, че десертът е награда за изяждането на нещо, което то не желае да консумира. Това превръща здравословната храна в нещо задължително (подобно на лекарство), а десертите  във вълшебство.

Какво да кажете вместо това: 'Аха, значи не харесваш този начин на приготвяне на карфиол, нека видим дали можем заедно да го направим толкова вкусно, колкото са другите неща, които харесваш.'

Това е признание, че децата имат свой вкус и той бива уважаван. Това им помага да правят разлика и да се интересуват от различните начини, по които може да се приготвя храната.

4. "Изяж го заради мама/баба/леля"

Подобни изказвания произлизат от разбираемото желание да се уверите, че детето ви се храни, когато според вас е гладно. То ще иска да ви достави удоволствие и ще хапне поне по една хапка за всеки от тези възрастни, които обича. Но ако то реално няма апетит, го учите да не слуша посланията, които получава от стомаха си и слюноотделянето си. Ако казвате ‘изяж една хапка заради мама’ от отчаяние, защото детето ви не яде нищо, а трябва да се храни, ще откриете, че то ще продължи и без потребност от хапка за баба и всички останали. Инстинктът да гго накарате да се храни е правилен, но методът си заслужава да бъде подобрен.

Какво да кажете вместо това: 'Знам, че не мислиш, че си гладен/гладна, но тичаше доста и мисля, че след малко ще останеш без сили. Пробвай хапка-две. Виж дали това ще ти даде енергия. Можеш да хапнеш сирене или паста, кое от двете искаш да опиташ?'

5. "Не яж твърде много, ще надебелееш"

Подобни думи свързват храненето с нещо страшно или неприятно. Понякога имаме голям апетит и трябва да се натъпчем с храна (това особено важи за децата), а понякога ядем по-малко. Моделирането на собствените потребности от храна и количеството храна помага на детето да разбере, че консумацията на храна засища глада. По подобен начин, то ще спре, когато усети ситост.

Какво да кажете вместо това: 'Боже, какъв апетит имаш днес. И аз бях така вчера, но не се чувствам толкова гладна днес. Понякога съм гладна като лъв и изяждам големи порции, но в други моменти не ми е нужно толкова много.'

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: BBC Good Food

07.08.2017 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара