Защо аспержите предизвикват специфичен мирис на урината?

Учените като цяло са единодушни, че миризмата най-вероятно се дължи на аспержовата киселина

Хората отдавна знаят, че аспержите водят до особен мирис на урината. Древните римляни със сигурност са консумирали (и харесвали) аспержите си, но първият, който е отбелязал тенденцията на този зеленчук да прави урината миризлива, е лекарят на френското кралско семейство през XVIII век. След няколко експеримента, той стига до извода, че аспержите, “консумирани в прекомерни количества… причиняват мръсен и противен мирис на урината.”

През 1731, лекарят на английската кралица Ана (също така математик и автор на сатирични произведения) Джон Арбътнот също отбелязва сходен феномен в есето си за диетата и човешкото тяло, пишейки, че аспержите “влияят на урината със [зловонна] миризма... и поради това някои лекари ги считат за не особено здравословни за бъбреците."

Самият Бенджамин Франклин пише писмо до Кралската академия в Брюксел, в което заявява, че яденето на аспержи причинява “противна миризма на урината” (реалната цел на това писмо е да моли за лекарство, което би направило “естественото отделяне на вятър от телата ни... приятно като парфюм”).

После идва редът на френския романист Марсел Пруст, който - вероятно саркастично - заявява, че харесва миризмата на своята ароматизирана от аспержите урина, като заявява в "На път към Суан" през 1913, че тя е преобразила неговата “скромна стая в ароматизиран с парфюм будоар."

С това казваме, че последиците от аспержите са добре документиран феномен през историята. Защо обаче аспержите правят урината миризлива?

Учените като цяло са единодушни, че миризмата най-вероятно се дължи на аспержовата киселина (asparagusic acid), съставка, която присъства единствено в аспержите (както и подсказва името й).

Когато киселината преминава през храносмилателния тракт, тя се разлага на няколко базирани на сяра съставки. Летливото естество на тези съставки означава, че те се изпаряват и се превръщат в газ при стайна температура.

Това може да се случи много бързо - около 15-30 минути след консумацията на растението. Серният газ обикновено мирише на развалени яйца, но серистите компоненти, присъстващи в аспержовата киселина се описват по-скоро като подобни на преседяло зеле.

Това обаче, което прави дискусията за миризмата на урината от аспержи особено интересна, е че има доказателства, че не всички долавят тази миризма.

Две изследвания са проведени през 80-те години, едно във Франция и едно в Израел, които са определили, че известен процент от населението не може да долови тази миризма.

Това кара някои да вярват, че става дума за генетична черта, присъстваща в някои етноси, но не и в други. По-скорошно изследване стига до извода, че вероятно това се дължи на мутацията на единичен ген, но вероятно няма връзка с конкретен етнос.

Както обяснява професорът по биология в Бостънския университет Йън Дейвисън пред Huffington Post през 2014, това може просто да е случайно и да е "странен каприз на човешката еволюция.”

Задълбочавайки мистерията, изследване през 2010 установява, че малък процент от хората могат да разлагат аспержовата киселина по различен начин от останалите, в резултат на което се получава по-ниска концентрация на миризливия й компонент. Възможно е при тези хора концентрацията да е толкова малка, че да е недоловима за човешкия нос, дори и човек да притежава генетичната мутация, за да усеща миризмата.

Накратко, учените са до голяма степен уверени защо аспержите карат урината да има особена миризма.

От друга страна, никой не е напълно сигурен за това кой може да я усети и защо. В свят, в който доказахме правилността на теорията на Айнщайн, учените все още не са разбрали защо вие можете да доловите вонята от аспержи в урината си, а човекът пред съседния писоар да не я усеща.

Отскочи към Коментарите (0 )

Goodlife.bg

Източник: Food and Wine

29.02.2016 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара