Източник: Pexels.com

3 начина да установите, че виното ви се е развалило

Очевидни визуални или сетивни ориентири за това

Запази

Ако бъдем честни, има шанс голяма част от нас да са обърнали чаша или три не чак толкова перфектно вино, признавайки някои недостатъци (лични, или тези на виното).

Но когато бутилка вино се е развалила наистина, дори най-жадните сред нас не могат да се заставят да изпият още глътка.

Можете ли обаче да прецените дали виното се е развалило? Извън отварянето на тапата и неволното пускане на свобода на призраци на живи прилепи, трябва да има някакви очевидни визуални или сетивни ориентири за това, нали?

За щастие, отговорът естествено е да - има такива. И те не са чак толкова трудни за разпознаване, и са (като цяло) удобно обединени в няколко сетивни категории.

Очите

Погледът към виното е централна част от удоволствието. Когато дегустирате вино, забелязали ли сте как оглеждате старателно виното, все едно току-що сте осъзнали, че то ви изнудва?

Естествено, основната идея е да оцените цвета му, до известна степен придобивайки и поглед отвън към пищна къпина или резки цитрусови вкусове, които очаквате да вкусите.

Свиквайте да оглеждате по този начин виното - и ще сте по-умели в разпознаването дали то се е развалило. Основните индикатори включват промяна на цвета — виолетово до мръснокафяво, по-светло бяло до златисто, и/или непрозрачност.

Някои нефилтрирани вина може да са по-непрозрачни от самото начало, но промяна в прозрачността обикновено означава, че нещо не е както трябва. (* Отлежалите вина може да имат по-тъмен нюанс, и това е нещо напълно нормално. Но по-младо вино, бяло или червено, с подобен цвят, вероятно е с недостатъци или развалено.)

Носът

Извън развалянето на корка — което ще придаде на виното ви мирис на мокро куче, изтръскало си козината в плесенясало мазе — много развалени вина стават негодни заради вътрешно преобразуване на химически вещества (често предизвикано от кислород или висока температура).

Има бактерия във виното, която преобразува алкохола в оцетна киселина, преобразявайки очарователния танц с алкохола в пиянска разправия с киселинността. Това не е единственото, което се случва, когато виното става неприятно миризливо, но е основен играч в трагедията на изгубените вина.

Очевидни препоръки са да търсите кисел, остър аромат или такъв, напомнящ лакочистител - аромати, които не са били налице преди това. Може също така да попаднете на мирис на зеле или селски двор, произлизащ от серни съставки или британомицес (последното всъщност е нещо добро). В крайна сметка, ако миризмата е неприятна, виното обикновено не си струва да бъде консумирано, и най-вероятно е развалено.

Устата

Ако сте помирисали виното и все още се чувствате достатъчно уверени, за да го пробвате на вкус, недостатъците му може да са достатъчно деликатни, за да сте изпили доста, преди изобщо да усетите (не се притеснявайте, разваленото вино като цяло не може да ви навреди; то просто не струва, но не е опасно за здравето).

Пробването на виното все пак е добър вторичен начин да се уверите, че няма да изхвърлите всъщност прилична на вкус бутилка. Отново, вероятно ще откриете кисели или по-остри вкусове, които изглеждат небалансирани спрямо остатъка от виното, или оксидирани вкусове - от рода на ядков нюанс, и като цяло по-мек общ вкус, с много по-притъпени нотки на плодове.

Решението?

Какво да правите, ако се сблъскате с някой от описаните по-горе симптоми?

Ако организирате вечерно парти, хвърлете димна бомба и се насочете към най-близкото място за евакуаци (сигурни сме, че сте го тренирали хиляда пъти и знаете какво да правите). Ако не можете да сторите това, или гостите ви са твърде бързи, просто свийте рамене и кажете нещо в духа на “не може всички да са съвършени” и изхвърлете виното.

Въпреки многото слоеве на производство и усилия, вложени в подготовка на това, което е в бутилката - и вероятно многото пари, които сте похарчили за нея — това все пак не е причина да се примирявате с ниско качество.

Няма спор, губите известно количество пари, но и научавате особения, но и чудесен - и запомнящ се за цял живот урок за "живостта" на виното, спецификата и реакцията му на околната среда, която го прави една от най-интересните напитки в света.