Източник: MUJER Gastronómica
Гигантите на кухнята в страната се радват на признание в цял свят – и са без изключение мъже. Сега жените искат да бъдат признати кулинарните им умения и достижения
От Феран Адрия, създател на уважавания в цял свят ресторант El Bulli, до гиганти на кухнята като Хосе Андрес, награден с Испанския орден за изкуство и слово през 2010, съвременната генерация испански готвачи си е извоювала страхотна репутация за иновации, креативност и усет.
В Испания има около 170 ресторанта със звезди от Мишлен, а в кулинарен аспект, страната никога не е била в по-добри позиции.
Но в един решаващ аспект испанската гастрономия продължава да бъде обвинявана в престъпен консерватизъм.
Къде са знаменитите готвачи-жени?
"Не ни се дава глас", казва Естибализ Редондо, журналист, стоящ зад онлайн изданието за гастрономия Al-Salmorejo.
Обезсърчена от маргиналната роля на жените в елитните гастрономически кръгове, тя и готвачът от Кордоба Силия Хименес миналата седмица проведоха първата конференция на жените в този бранш.
Посланието от Редондо беше ясно: “Организираме това събитие, за да заявим: "Ето ни, тук сме. Не сме тук, защото сме жени. Тук сме, защото сме сред най-добрите."
Въпреки че испанските жени навлизаха в готварския бранш през последното десетилетие, традиционната връзка между жените и кухнята продължава да съществува, казва Редондо, което помрачава професионалния принос на жените.
Около 40 мъже и жени пристигнаха от цяла Испания, за да присъстват на двудневния конгрес. Там те участваха в срещи на тема на представянето на гастрономията и уъркшопи за нови начини за употреба на вино, например в сосове, желатин и желета.
Темата за маргинализацията, катализатор на конференцията, почти не се обсъждаше.
"Това, което не искахме да правим, беше да възприемаме дискурса на жертви. Горките ние, никой не ни обръща внимание, ще си поплачем", казва Редондо.
Участниците демонстрираха същото отношение, като повечето бяха по-склонни да говорят за осигуряването на продукти и съставки, отколкото за равенството на половете.
'De pares a fills' article de @trinigilbert al @diariARA http://t.co/UTwAEs59ND Foto: David Borrat #LesCols pic.twitter.com/ecWDPLl03x
— Fina Puigdevall (@les_cols) May 22, 2015Преди близо 25 години, когато Фина Пуигдевал и нейния съпруг са построили ресторант в дома, в който е родена, тя е станала една от малкото жени в индустрия, с която не особено много хора са искали да се занимават.
"Когато започнахме, адски много хора ни разпитваха, питаха защо искаме да създадем ресторант", казва тя.
Техният ресторант Les Cols, скрит сред зелените хълмове край Жирона, сега има две звезди от Мишлен и Пуигдевал е регистрирала "огромна, впечатляваща промяна" в бранша.
"Всички сега искат да бъдат готвачи и да имат ресторанти. Много кулинарни училища отварят врати, за да отговорят на търсенето, което създава по-равни условия за тези, желаещи да навлязат в бранша", казва тя.
Точно този тип формализация е спомогнала за пробива на Пилар Каверо, която след завършването на двегодишна програма в Барселона е обявена за най-добър сомелиер в Испания през 2013.
Реклама
Каверо, която е прекарала последните две години в работа за El Celler de Can Roca, удостоен с три звезди от Мишлен ресторант в Жирона, класиран сред най-добрите в света, е пътувала до Кордоба, след като конгресът е предизвикал силния й интерес.
"Никоя от нас не желае да проповядва феминизъм, но искаме да увеличим видимостта и популярността на ролята на жените в гастрономията. И точно това правим тук".
Когато стартира кариерата си като готвач на около 20 години, Беатрис Сотело бърза да отхвърли всякакви разговори за половия въпрос: "Никога не съм забелязала каквато и да е дискриминация. Когато пробвате ястие, никога не знаете дали то е направено от мъж или жена – и двамата влагат еднаква креативност и усърдие в него".
Години по-късно, с една звезда от Мишлен за нейния ресторант A Estacion в малкото галисийско селце Камбре край Коруня и тригодишно дете в краката й, нейната гледна точка леко се е променила.
"Мисля, че жените се сблъскват с повече препятствия. Когато бях на 20, не бях омъжена, нямах деца вкъщи, работех по 16 часа на ден в кухнята и това беше всичко, за което живеех".
Майчинството я е принудило да се стреми към баланс в живота й, споделя тя, като същевременно се старае да бъде на върха в своята област.
С края на конгреса, Редондо казва, че движението тепърва започва, като подобни събития са планирани от други групи в цялата страна: "Това е показател колко необходима е тази дискусия".
Акцентът й е върху стартирането на национална асоциация на жените в гастрономията - идея, която е възникнала след конгреса.
Повтаряйки мисията на конгреса, принципите на асоциацията трябва да бъдат простички, казва тя, обобщавайки ги във фраза, предаваща корените й като човек, пишещ за храна: "Фермерът може да има най-изключителните домати, но ако този фермер не ги изложи във витрината, никой няма да разбере за тях".
Подобни статии
