Странностите на обучението за готвач

5-те най-необичайни неща, които ми се случиха в кулинарната школа

Миналия януари завърших програмата по кулинарни изкуства в International Culinary Center в Ню Йорк. Това е нещо, което предизвиква сериозен интерес сред близки и приятели — и случайни любопитни хора, които често ме питат кои са най-добрите съвети, които съм научила, и кое е най-доброто ястие, което съм правила. (Отговорът на това е: Готвенето с ръкавици е като да миришеш цветя с газова маска; и шоколадов мус.)

Но истинският поглед зад кулисите към кулинарната школа не е само нарязани на жулиени зеленчуци и вадене на остри кости от рибно филе — нещата са много по-странни от това.

Ето пет неща, които ще помня още дълго след като съм забравила как да правя бутер тесто.

Бог да прости везната

Един ден, по време на особено напрегнат час, си разтопих везната. В смисъл, напълно я съсипах. Бях я опряла отстрани на плоския котлон, без да подозирам, че той е включен (което беше първата ми грешка). После забелязах нещо неидентифицирано и бяло да тече по моя пост и осъзнах, че имам по-мащабен проблем.

Трябваше неловко да прикрия миризмата на изгорена пластмаса, докато бързах да избърша горещата разтопена пластмаса, преди твърде много хора да забележат. Някакъв шегаджия ми предложи да се опитам да я поправя, като сменя батериите. Аз го посъветвах да опита да яде пръст.

Не толкова цяло прасе

Прасетата са любимите ми животни. Без майтап, имам колекция от повече от 72 играчки със свине и фигурки на рафта у дома, според последното преброяване. Така че когато ни поставиха задачата да разфасоваме (с прости думи, да нарежем) половин прасе, за да направим бекон, пастет, пача и други, бях готова за травматична седмица.

Но когато се изправих лице в лице с отрязаната глава на животинката, осъзнах — предвид всичко — че прасето изглеждаше щастливо. Казах си да не се замислям твърде много за сходствата на ситуацията с "Повелителят на мухите" и постъпих по най-естествения начин: направих си селфи с него.

Игра с огъня

Допълнително доказвайки общото ми убеждение, че кулинарната школа е като основното училище, но с ножове, имахме (предварително обявени) тренировки как да действаме при пожар. Като се има предвид броят пъти, когато съкурсниците ми общо бяха палили пергаментова хартия, и то не умишлено, това определено не беше лоша идея.

И все пак група от около 30-годишни потенциални готвачи в изцяло бяло облекло, нагълтали се с кафе и стоящи на ъгъла на натоварена улица в Ню Йорк, вероятно са били впечатляваща гледка. Пожарникарят даваше някакви инструкции какво да правим при запалена мазнина.

И се замислих, че изобщо не му обръщам цялото си внимание. Всички ние се бяхме събрали, за да заснемем безсрамно много снимки, за да документираме тази сцена — включително и директорът на школата.

Гейм, сет, кюфте

Заедно с още няколко съкурсници, се писах доброволец след часовете един ден да правим кюфтета за U.S. Open 2014 в Куинс, Ню Йорк. Популярният доставчик на месо Пат Лафрида беше създал специален бленд, за да прави ексклузивен за събитието сандвич с кюфтета, и нашата задача беше да оформяме предварително разделените на порции парчета телешко в (подходящи) топки с размер на тенис-топка.

Пет часа. (Четирите кашона, пред които позирах на снимката, бяха само част от това, което имахме да свършим като работа.) Forbes определи сандвича като "текстурен шедьовър." Можете да ми благодарите за това, тенис-фенове.

Джо? Ти ли си това?

Влязох в килера една сутрин, за да взема продукти за курса, и ме посрещна гигантска усмихваща се стиропорена чаша за кафе Dunkin' Donuts. Супер, казах си, това е като онези гигантски фигури на Джъстин Бийбър, които можете да си купите в мола, и продължих да търся продукти.

После чашата за кафе почна да се движи. Помислих си, че от августовската жега нещо ми е станало на главата, но не - това беше човек, облечен в духа на талисман в атрибути на Dunkin' Donuts, без никой друг да има наоколо. Нямаше обяснение. И досега няма обяснение. Той би могъл все още да си е там.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Аби Райснър, Tasting Table

20.04.2018 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара