13 неща, които ми се иска да знаех, преди да стана професионален готвач

Животът в кухнята далеч не е толкова лъскав, колкото изглежда по телевизията

Не е нужно да посещавате кулинарна школа.

Следвах английска литература в колежа и имах свободно лято, така че започнах да работя в ресторант. Започнах, като режех зеленчуци и вършех част от работата по подготовката на ястията, и постепенно ме повишаваха, когато бележех напредък.

Напуснах колежа и се преместих в Сиатъл и направих кариера в различни елитни ресторанти. Ако посещавате кулинарна школа, научавате всички умения, които са ви нужни, но това не ви дава непременно приложението им в реалната практика. Когато се учите да готвите в истинска кухня, усвоявате практическото приложение веднага, така че после просто трябва да имате грижата да научите всичката терминология и допълнителна информация, като четете книги.

Винаги ще работите до късно, но типът работа, която вършите, ще се променя, когато вървите нагоре по кариерната стълбица.

Когато започвах, беше нормално да работя от обед до полунощ, понякога и до още по-късно. Мисля, че това винаги спира хората, защото в началото не печелите много за толкова много часове, които работите.

Сега, въпреки че работното ми време е доста дълго и дори още по-всеобхватно, има разлика. Когато започвах, бях само помощник-готвач, така че режех зеленчуци, чистех продукти, разфасовах месо и разделях на порции неща. После преминах към поста на редови готвач, където реално готвиш в работното време на ресторанта. Сега притежавам два ресторанта, така че се занимавам с управлението на персонала и финансите.

Почти никога не спирате да се учите.

Готвя от около 12 години и има невероятно много неща, които постоянно еволюират в света на кулинарията. Понякога имам чувството, че изоставам, защото всичко се случва неимоверно бързо в света на кулинарията. Начинът, по който храната се приготвя, винаги се променя, така че учите модерни технологии с появата им. А за мен сега това означава и да уча повече за бизнес-аспекта на нещата.

Целите на кариерата ви постоянно ще се променят.

Когато за първи път започвах да готвя, не знаех към какво се стремя или накъде отивам, но изпитвах удоволствие. С годините осъзнах, че искам да притежавам ресторант.

Много хора започват с тази идея, но човек трябва да бъде реалист. Може би ще откриете, че предпочитате да не притежавате ресторант, а по-скоро да бъдете главен готвач на нечий чужд ресторант. Трябва да откриете точния баланс в живота си и силните ви страни, и да ги използвате във ваша полза.

Болничните и отпуските ще отсъстват почти изцяло, особено в началото.

Очаква се да работите, дори и да сте болни, и не се очаква да си вземате почивка. Само ако наистина сте много зле, примерно имате тежък грип или нещо подобно, ресторантът просто се стяга и намира някой, който да ви замести. Бих предпочела хората да си стоят у дома, когато са болни, защото не искам да се разболявам.

Сега, когато имам собствен ресторант, намирам време да си взема отпуск и да пътувам по работа, защото обучаваме хората си добре и мога да им имам доверие, че ще си свършат добре работата, без аз да съм там.

Удовлетворението на клиентите е важно, но то не би трябвало да влияе на храната, която поднасяте.

Рядко чуваме оплаквания от храната ни, и ако чуем критика, веднага решаваме проблема. Не вярвам, че винаги съм права, и не вярвам, че клиентът винаги е прав, но ако той не харесва храната, той просто не я харесва. Не вярвам обаче в това клиентите да оформят менюто.

Ако постоянно разчитате на клиентите да решават какво да е вашето меню, реално не си вършите работата. Би трябвало да сте достатъчно уверени в храната, която приготвяте, и менюто, което давате на посетителите, за да бъде то ваше собствено. Ако очаквате от госта да диктува менюто, вие с нищо не сте по-добри от веригите ресторанти, защото те определят менюто си именно на база какво искат хората.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Моника Димас, Cosmopolitan

20.01.2019 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара