5 стратегии как да приключите партито

Когато наближава времето за лягане, ето какво да правите

Запази

Някога били ли сте барман или сервитьор? Някога да сте били принудени да стоите до много по-късно от очакваното, защото някакви влюбени гълъбчета са твърде заети да се гледат в очите, или, нека бъдем честни, на практика се натискат на вашия бар?

И те са неподатливи на пасивно-агресивното ви насърчение, докато почиствате всичко от масата им, спрели сте да предлагате още питиета преди 20 минути, и сте извадили метлата.

Така че, какво да правите? Пуснете "Let's Get It On" на Марвин Гей, естествено. Той или ще ги вдъхнови, или ще ги постави в неловка ситуация, или и двете - и те ще си тръгнат. Само че не можете да направите същото у дома. Затова ето какво ви препоръчваме.

Всъщност малко се притеснявам да споделям моите техники, защото не искам гостите ми да считат, че искам да си тръгнат. Не го искам!

Просто понякога имам нужда да си легна в 3 сутринта, или в 10 през нощта, ако трябва да работя на следващия ден. Иначе ви обичам, повярвайте, но просто не мога да стоя до късно както някога.

Така че когато наближава времето за лягане, ето какво да правите.

Finis origine pendet.

Това на латински означава "Краят зависи от началото." Не знам много латински, но това беше девизът на гимназията ми; един от най-добрите начини да се уверите, че хората си тръгват навреме е да заявите ясно какъв е крайният час — още в самото начало.

Началото на всяко парти или сбирка е поканата, независимо дали е писмена, по имейл или устна. В писмената просто включете часовете на започване и край.

Ако обаче каните някого на вечеря, по телефона или лично, опитайте нещо като "Очакваме ви с Тамра за вечеря във вторник, и ще започнем веднага след работа, така че да не ви задържам до твърде късно и да можем да се окажем на следващия ден на работа с ясна глава и в добра форма."

Постъпете като барманите и спрете да предлагате още питиета.

Като чест и ентусиазиран домакин, трудно ми е да спра да предлагам още за похапване, още по чаша пенливо вино, или по още един билярд. Но ако все пак искате да се окажете в леглото преди зори, трябва да се случи.

Можете също да засилите леко осветлението и да изключите музиката (или просто да не я включвате отново, когато тя спре). Когато не е останало нищо за ядене, пиене или правене, обикновено хората се прибират у дома. Така де, повторенията на "Закон и ред" няма да се гледат сами.

Дайте на гостите си "торбичка за тръгване."

Когато децата ми бяха малки, ходех на много рождени дни, и торбичките с подаръци бяха ясен знак, че е време да си събираме багажа и да се приготвяме за тръгване. Децата също го знаеха. Към края на едно парти дочух едно от тях да пита: "Кога ще получим торбичките за тръгване?" И те са точно такива, защото именно това послание предават.

Когато сте готови да миете съдовете, така че да се пъхате под завивките, станете и кажете: "О, Мартин, да не забравя да ти дам моето копие на "Богатството на народите" на Адам Смит. Не съм забравил, че обещах!"

Или просто станете и кажете колко държите да не забравите да им дадете бурканче от това чътни, което сте обещали, или малко от любимата ви специална сол. Това е еквивалентът на прощалните подаръци при детските партита и обикновено предизвиква оттегляне на гостите. Съпротивлявайте се на порива да си седнете обратно, след като ги връчите!

Понякога искреността е най-добрата политика.

Кажете на гостите си колко ги обичате, че нямате търпение да дойде следващата им визита всеки път, в който си тръгват, и че не можете да си представите приятели, които да са по-забавни — но все пак трябва да ги изпратите. Знаете, че вече сте ги задържали твърде дълго, но всяко парти трябва да си има край. Обикновено това работи при мен: "О, боже! Вижте колко късно е станало. Мразя да ви гоня, но ако не легна скоро, така и няма да стигна до срещата в офиса на сутринта."

Този подход има плюсът да е искрен, и гостите няма да се питат: "Абе искаха ли да си тръгнем?" по пътя към къщи. Те просто ще знаят. Поканили сте ги, така че вероятно ви е приятна компанията им, и бихте искали да останете до зори, ядейки бисквити и говорейки за какво ли не, но просто не можете.

Оправдайте се с децата.

За всичко са виновни децата; или убийствения график на партньора ми тази седмица; или съседите; или кучето, което просто не може да млъкне, когато гостите се задържат твърде дълго. Не мога да обвинявам кучето ми, което охотно ще се свие в краката на всеки, който му позволи, но разбирате накъде бия.

А когато гостите ви (най-после) излязат през вратата? Не забравяйте да им благодарите, че са дошли, и да им кажете, че нямате търпение да ги посрещнете отново.