Най-добрите филми на 2015

Криза на киното като форма на изкуство

Това беше една от най-лошите години на Холивуд, но все пак беше страхотна година за киното като цяло. Очакваните претенденти за “Оскар” варират основно от безлично приятни до убийствено отчайващи.

Донякъде проблемът е на графици: повечето от вдъхновените режисьори на Холивуд, тези, чиито образи имат естествено музикално величие и сложност, просто не бяха на разположение тази година.

Списъкът ни отразява неприятния факт на календарна година без заглавие от много от най-добрите американски режисьори, работещи в или извън системата на Холивуд, като Мартин Скорсезе, София Копола, Уес Андерсън, Миранда Джули, Терънс Малик, Джеймс Грей, Дейвид Финчър, Стивън Содърбърг и Пол Томас Андерсън.

Има много независими филми в списъка с претенденти за награди.

Не че не ги харесваме, но не ги считаме за толкова по-добри от други типове филми сами по себе си. Няма естетически качества, свързани с произхода или бюджета на един филм, но доколкото Холивуд увеличи зависимостта си от свръх-менажирани франчайзи, независимото кино с нисък или свръхнисък бюджет се превърна в един от двата основни двигателя на творчески напредък в света на киното през последното десетилетие.

Другият бяха независимо финансираните продукции на холивудски режисьори (включително тези, назовани по-горе). И все пак има неща, които холивудското кино може да прави, което обикновено не е по силите на независимите филми — особено когато става въпрос за политика, и то на нейното собствено ниво.

Това не означава, че само Холивуд може или трябва да прави политически филми, но работата в Холивуд означава (ако заимстваме класическа формула) правене на филми политически. Ето защо отсъствието на повечето от най-добрите творци в Холивуд от тазгодишната селекция е особено доловимо; това придава на бранша не само естетически маловажен, а направо неадекватен вид —и затова “Chi-Raq” на Спайк Лий е толкова приятно завръщане към голямата слава на режисьор, чиято политическа визия сама по себе си е естетическо изобретение (и е такава и в неговите като цяло неполучили достатъчно признание филми като “Red Hook Summer” и римейка му на “Oldboy”).

Не сме особено щастливи от констатацията, че много малко от филмите в списъка тази година са режисирани от жени.

Това е напомняне, че няма достатъчно жени, правещи филми, на всяко ниво и категория от кино-бранша. И все пак, много от най-добрите режисьори в момента са жени, макар и предимно извън системата на Холивуд — като Аниес Варда, Миранда Джули, Джозефин Декер, Елайза Хитман, Ейми Саймец, Джулия Локтев (и, естествено, Лена Дънам, чието завръщане към художественото кино очакваме с нетърпение) — но те също нямат нови филми тази година.

Шантал Акерман, която почина през октомври, беше сред списъка с водещи жени режисьори, и ако нейният последен филм “No Home Movie” беше излязъл, той би бил в челото на списъка. (Премиерата му е насрочена за април.)

Всички списъци на най-добри филми и режисьори са преследвани от потиснатия глас на големи жени режисьори като Илейн Мей, Джули Даш и Клаудия Вайл. Тази година най-доброто преоткриване и възстановяване е “Losing Ground” на Катлийн Колинс – независимо заснет художествен филм, който тя е завършила през 1982; Колинс почина през 1988, на 46-годишна възраст, без да доживее официалната му премиера.

В прав текст

Вече не е достатъчно да разкажеш история, защото телевизията го прави — не по-добре, но повече и по-лесно.

Повечето от престижните заглавия този сезон, филмите, които се спрягат за “Оскар” и вече трупат награди сред критиците, попадат в една от две категории.

Някои отразяват грубата, тъпа сила на режисьорската воля до бравурни напъни, които привидно декларират с помпозната суета на всеки кадър, че са важни, че те са творци.

Други изобразяват действието от сценария с откровена и недвусмислена скромност, която разкрива липса на прозрение и вдъхновение — и показват на екрана не лимитите и границите на сюжета, а лимитите на техните собствени идеи.

И в двата случая това, което някога беше лишен от значение творчески провал, изглежда като криза на киното като форма на изкуство —защото видните представители на тв сериалите са надминали и двата типа филми.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара