Източник: Стоян Георгиев, Goodlife.bg

Професия: ценител

Особеностите на българския винен ценител

„Какво работите?“ е въпросът, който ме хвърля в смут. Не защото нищо не работя, не мога да обясня какво работя или ме е срам от това, което правя, напротив - хората много ми завиждат и намират това, което правя за много интересно.

Факт

Адски много хора „работят“ моята професия - виното. Всеки пети, ако трябва да съм точна.

Реплики от рода на „Да ти имам професията на теб, пиеш по цял ден!“ са неизбежни и не толкова интересни, колкото в началото, но и аз като Пипи отговарям на какви ли не въпроси, само и само за да отърва  розовите вълнени гащи. Смутена съм, защото май се оказа, че всичките ми години на финансови, душевни и физически мъки са били напразни. Адски много хора „работят“ моята професия - виното. Всеки пети, ако трябва да съм точна.

Простоватият и наперен индивид, който пие само каберне от „една страшна изба, ей-сега ще звънна на собственика да ни запази няколко кашончета“ оставям на собствената му обърканост.

Безвреден е и поне пие вино, което е добре за каузата, можеше да е ракия. Обектът на наблюдение в този материал са хората, възприемащи себе си като винени ценители, винени законодатели и гурута на правилния винен вкус.

Що е то ценител? Според френските речници „connoisseur“  е „човек, разполагащ със сериозно познание за изящни изкуства, кулинария или е експерт в областта на сензориката.“

Що е то български винен ценител?

Най-лесната картина би била Алековата: бай Ганю с ямурлук, фес и французки костюм, който не знае свободен ли е или все още трябва да сваля феса като мине турчин покрай него. Тези щрихи веднага ме подсещат за последния особено шумен ценител, който на едно събитие обилно плакнеше винената си чаша с вода - толкова шумно, колкото и говореше - и укорително гледаше хората около него, които явно не знаеха това, което знае той (какво знае е друг въпрос).

По-сложната картина показва доста по-интелигентни, взискателни и софистицирани представители на сетивните преживявания. 

Обикновено са на възраст 38-50 години и са адвокати, мениджъри на средно и високо ниво, финансисти, притежатели на проспериращ бизнес.

Съотношението жени : мъже е 40:60, тъй като българката може и да е фактор в потреблението на вино, но не и „разбирането“ от него.

Информирани са, четат много за вино. Абонирани са поне за онлайн изданието на Wine Spectaror и Decanter (а традиционалистите го получават и на хартия, за да го разпръснат небрежно на масичката пред камината), бюлетините на избрани търговски къщи от Бордо или Бургундия и сайтовете на Робърт Паркър и Джансиз Робинсън.

Винаги взимат под внимание техните оценки, главно за да формират своя, различна от тяхната. Винаги могат да ви насочат към някой много готин, супер независим и незнайно защо потаен блог, който пише страаахотно.

Четат, но не защото това им доставя кой знае какво удоволствие, а защото трябва да са наясно с последните тенденции на световния винен пазар и никога няма да си простят, ако не са подготвени да изкоментират развитието на винения пазар в Китай. Те са мозъчните хирурзи на винения свят, готови винаги да оперират и да ви изнесат лекция върху Неверския дъб или обратната осмоза.

Обикновено са завършили курсове по дегустация и посещават майсторски класове и изложения.

Пътуват, винаги когато могат са на винени турове някъде по света и любопитството им ги отвежда на най-невероятни места: уикенди в Приорат или Жюра или истински пътешествия в Австралия, Калифорния или Чили. Връщат се обогатени с познания.

Главно по въпроса колко окислени всъщност са вината на Х (ами при тая тотална липса на хигиена в избата какво искаш?) или какво кръвожадно ценообразуване има Бургундия.

И то след като са посетили възможно най-малките, скъпи или бутикови изби, защото те не са просто някакви си винени туристи, които посещават големи изби.

Особено са обидени, когато се явят без предупреждение в някоя изба и собственикът, представете си, не може да им отдели време за частен тур и дегустация. Не, че ще си купят много вино, по всяка вероятност няма да харесат вината му чак толкова, колкото са чели, че трябва да ги харесат, но са убедени, че трябва да им бъде оказано внимание.

Пият вино всеки ден, но всеки ден различно, участието им в пазара не се подчинява на никакви правила, но са много недоволни, че той не се съобразява с тях. Винаги ще твърдят, че това Бордо може да се закупи три пъти по-евтино от онзи британски сайт, отколкото от вносителя в България, удобно забравяйки транспортните такси, които могат да откажат всеки човек, що-годе с всичкия си, от покупка.

В прав текст

Единственото добро вино е изпитото, респективно продаденото. Единствената добра основа за потребление, развит пазар и оттам винена култура е широката.

Смятат се за винени месии, които се опитват да покръстят всекиго в правата вяра, но всъщност действията им могат да откажат хората да пият вино завинаги.

Поучителното размахване на пръст, непрекъснатото хвалене със знания и показното въртене на виното, налято винаги в най-правилната чаша са навредили толкова на винената култура, колкото и вкиснатото домашно вино.

А всъщност истината не би могла да бъде по-различна. Единственото добро вино е изпитото, респективно продаденото. Единствената добра основа за потребление, развит пазар и оттам винена култура е широката. Виното може и да е космически проблем, както смята Ортега и Гасет, но ако ще го гледаме през телескоп, то винаги ще си остане далечна, студена и неразбрана звезда.

Виното трябва да бъде свалено от пиедестала и да му бъде свален воала на напитка за малък кръг богоизбрани.

Колкото по-бързо стане това, толкова по-бързо България ще се превърне в истинска винена държава, която пие, прави и цени вино, а не преповтаря до втръсване едни и същи неверни, но звучащи подхранващо за комплексарския патриотизъм легенди.

Отскочи към Коментарите (2)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

11.11.2017 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

2 Коментара
1 Tzveta Tanovska на 08.06.2015 – Понеделник

Мога само да предложа личен разговор и запознаство, за да промените лекичко мнението си за винения ценител!

2 Илия Пенев на 13.11.2017 – Понеделник

Aз само не разбрах,Вас какво ви поставя по-високо от описаните в статията ценители... Дали "дипломата" от WSET...тези така дори и начетени хора...с курсове само на английски-иначе провеждани в България. Примерните тестове 1во и 2ро ниво бяха меко казано смешни!