Noma: My Perfect Storm

И той е точно какъвто бихте очаквали от един портрет на виртуоза на скандинавската кухня

В бойното изкуство на висшата кухня, малко скорошни кариери са интригували толкова, колкото тази на Рене Реджепи, главния готвач на Noma в Копенхаген, оглавил списъка на най-добрите ресторанти в четири от последните 6 години.

Реджепи съосновава Noma първо на принципа на възраждането на нордическата кухня - и после с идеята за “време и място” — подготвяйки по сложен начин ястия само с локални и сезонно адекватни съставки.

Noma: My Perfect Storm Official Trailer

Режисиран от Пиер Дешан, “Noma: My Perfect Storm” ще допадне на почти всички гурмани.

Журналисти, бивши готвачи, включително Феран Адриа — бившия му шеф в El Bulli — и дори доставчиците на диви гъби и морски таралежи за Noma, свидетелстват за вдъхновяващата креативност на Реджепи. Реджепи познава перфектно машината на висшата кухня и способността й да създава звезди - и това е колкото благословия, толкова и проклятие.

Въпреки това филмът показва, че той изгаря от стремеж за самодоказване; като син на албански емигрант и датчанка, Реджепи си спомня как се е чувствал изключен от датското общество в ранните си години.

И това, че той сега е лидер на хранително движение, важно за съвременната нордическа култура, е обрат, който видимо му носи удоволствие.

В прав текст

Всъщност съм в много щастлив етап от живота си в момента, което ме притеснява малко

Дешан определено прескача или замазва по-неудобните аспекти: не се споменава изобщо раздялата на Реджепи със съоснователя на Noma Клаус Майер, и само повърхностно се загатва за кризата със заразяване с норовирус през 2013 г., от която пострадаха над 60 гости на ресторанта. Той също така поднася под сурдинка актуални новини - снимайки за кратко на място, където готвачът смята да отвори градска ферма и "новото въплъщение на Noma". (Тези планове, включващи затваряне на ресторанта след Нова година, бяха оповестени през септември.)

Подобни заобикаляния на деликатните въпроси правят My Perfect Storm не толкова документален филм, колкото лъскава реклама, но все пак това е адекватен разказ за историята на една легенда.

Филмът започва с напомняне, че Noma е оглавявал класацията “Най-добри ресторанти в света” на San Pellegrino от 2010 до 2012 г.

После виждаме самия Реджепи да кара колело, насмешливо гледайки към камерата и показвайки й среден пръст, защото е истински бунтовник; следва серия от цитати за блестящите му достижения (“Рене е гений, нешлифован диамант”). Има и кадри на зеленчуци и чинии, и изобилие от бели мъже, кланящи се, докато подходящо почтителна музика заобикаля (несъмнено прекрасните и заснети с любов) образи.

Похвалата от Феран Адриа не е скромна: “Рене прави нещо невероятно. Той даде на нордическия регион кулинарна идентичност - нещо, което този регион никога не е имал.” За щастие Адриа е само един от малкото готвачи, които говорят за величието на Реджепи, което само можем да оценим; лесно би било документалният филм да прелива от Чанг, Бурдейн и други очевидни опорни стълбове на бранша – мъже, които се редуват да превъзнасят взаимно качествата си пред девствено чисти чинии, около маси с безкрайни ястия, демонстрирайки концепцията "Вижте този гений: обичам го – и сме верни приятели до живот."

Вместо това получаваме относително резонна хроника на живота и кариерата на Реджепи, включително признание от самия него за “долнопробните му” първи стъпки в бизнеса

Това е един от опитите филмът да хуманизира прочутия готвач. По-нататък той настоява, че расизмът, който датчаните са проявили към него заради мюсюлманския му произход, никога не го е безпокоил (“Не ми дреме. Честно. Много повече ме ядосва, когато някой не харесва предястието в менюто, отколкото когато някой лузър каже ‘Балкански смотаняк - върви си у дома.’ Не ми дреме.”)

В прав текст

Най-големият връх на планината… накъде да поемеш оттам? Дали да отидеш на луната?

Друг относително земен момент е свързан с показното безгрижие на Реджепи по отношение на неуловимата трета звезда от "Мишлен. Той оспорва толкова ожесточено значението й за него – и е толкова очевидно старанието му да я омаловажи, че Реджепи ни става по-симпатичен.

Взети заедно като опити да бъде завършен характерът на Реджепи и да бъде намалено съвсем малко обожествяването му, това са най-реалните моменти в иначе твърде дълъг, понякога тромав преглед на възхода на Noma от “смотаняци” (коментар от невярващи в бъдещето на ресторанта колеги, преди всички похвали да ги опровергаят) до лидери в културата на локалната кухня и царе на скандинавското хранително движение, превзело света.

За да поднесе своите тези, Дешан използва много “експериментална” музика, която предимно звучи като вятърни камбанки. Което като цяло поддържа темата, че Noma е израз на свещената връзка със Земята. “Поставяме света в телата си,” казва Реджепи. “Храната става това, което сме.”

Изненадващо, и гурманите, и готвачите вероятно ще харесат филма - по сходни причини: съществуваща искрена почит към Реджепи. След години на готварски шоута, отхвърляни от готвачите като “правени само за домакини,” задълбочените анализи на готвачи, стигнали до върха, като The Mind of a Chef и невероятно резкият Chef’s Table са ни подготвили за документален филм за ресторант, толкова недвусмислен и концентриран като My Perfect Storm.

Някои моменти обаче граничат с почти пародия на болезнена прекалена сериозност.

В един момент камерата панорамира по дълъг док, навлизащ в огромното сиво море. Реджепи изглежда притеснен. “Приключи ли сътворението?” пита той. Камерата се плъзга напред замислено и донякъде тъжно. “На 32 години си, и вече си стигнал върха на планината.” (Гласът му се повишава, достигайки почти речитатив.) “Най-големият връх на планината… накъде да поемеш оттам? Дали да отидеш на луната?” (Сякаш това е следващата стъпка след спечелване на конкурс за ресторанти, спонсориран от бранд за газирана вода.) После той тихо и почти тъжно се разсмива.

По-късно виждаме видимо доволен Реджепи в кафене. “Всъщност съм в много щастлив етап от живота си в момента, което ме притеснява малко - защото съм като Уди Алън, когато спечели "Оскар" и всеки път, когато телефонът е звънял, си е мислел ‘О, не, Академията ми се обажда, че си иска Оскара обратно’.” Чудим се кое е по-забавно: сравнението с Уди Алън във върха на славата му, или не-съзнаването с какво в момента свързва светът Уди Алън.

В прав текст

My Perfect Storm” е не толкова документален филм, колкото лъскава реклама, но все пак е адекватен разказ за историята на една легенда

В един момент персоналът на Noma преминава през трапезарията на забавен каданс. Звучи много драматична версия на "Реквиема" на Моцарт, надделяваща над визията (оставяме на вас коментара какво всъщност трябва да означава незавършена меса за смъртта в този кадър – вероятно нищо). Визията на Дешан изглежда почти порнографска в улавянето на това, което всъщност е кадри на подготвителния процес, но ако бъдем честни, човекът, месещ тестото, наистина е бог в работата си. Когато Реджепи дегустира непознато датско растение и отмята коса, докато очите му придобиват бръчици от екстаза на вкуса, и устните му се разтварят в почти сексуална възбуда, изкристализира осъзнаването: Реджепи е Noma, и Noma е Реджепи.

Което в крайна сметка има перфектен смисъл.

В очите на Дешан, Реджепи е Моцарт на кулинарния свят. Така че всичко е умишлено и пресметнато – и в ресторанта, и в документалния филм. При тази мисъл ни се отщява да гледаме отново този документален филм - но някак си ни се иска дори двойно повече да отидем да вечеряме в Noma.

Отскочи към Коментарите (0)

Магазин

Подобни статии

0 Коментара