Източник: Pexels.com
Обичам да се храня навън сам — не защото мразя хората, а защото обичам храната.
Когато пътувам сам (което се случва често), отивам там, където ме отведе стомахът. Това не ме прави непременно най-социализиращият се човек, но стомахът ми не понася лоши ястия — мрази ги и просто му се повдига от тях.
Добрата компания е нещо приятно, но отличната храна е това, за което съм дошъл.
Признавам, че не всички разбират тази логика.
"Има трагичен аспект дори в добрата храна," твърди Антъни Бурдейн в един от епизодите на The Layover.
"Колкото по-вкусна е храната, толкова по-тъжно е донякъде, защото няма с кой да я споделите." На което отговарям: За бога, Бурдейн, стегни се.
Храната може да бъде запомняща се дори когато не е споделено изживяване. Ето как да го направите.
Слушайте корема си.
Може би съм мегаломан, но ми харесва отличното ястие да е само за мен. С вкусовите ми рецептори се разбираме чудесно, и не бих заменил нищо срещу моите (щастливи, сити) спомени за coq au vin в Париж, пикантна патица по сечуански в Ханжу, или безсрамно поглъщане на цяла пица на стъпалата на Санто Спирито във Флоренция, за да гледам хората наоколо.
Смисълът е: не слушайте Антъни Бурдейн, слушайте корема си.
Носете си книга.
Това е лесен и практически безотказен начин. Все едно да сложите слушалки, когато не желаете да говорите с някой до вас в самолета, изваждането на книгата показва, че няма да провокирате разговор със самотния гост на съседната маса.
Няма лошо, извадете своя iPhone.
Не виждам никакъв проблем в споделянето на добра храна в социалните медии. Снимането на ястията все още изглежда табу за много хора, но няма кой да ви упрекне, ако пътувате сами, нали? А вашият най-добър приятел, който живее в другия край на страната и постоянно качва в Instagram кулинарните си приключения, ще оцени усилията ви.
Все пак не се изолирайте напълно.
Просто не оставяйте приложението да се превръща в патерица, която ви пречи да комуникирате с прекрасния нов свят, заради който сте напуснали дома си. Когато сте готови, можете да използвате соловото изживяване в ресторанта, за да планирате нещо по-колективно. Ако сте отворени за срещи с нови хора, сядането на бара е най-добрият избор.
Обмислете дали да не изберете виртуален компаньон.
Можете също така да пробвате т.нар "мукбанг". Популярни видеа (които сега са хит в Корея) показват обикновени хора да лайвстриймват най-баналните си изживявания при хранене, на практика създавайки виртуално ресторантско парти. (Не знам дали хиляди коментатори в YouTube биха били част от списъка ми с мечтани гости, но все пак ако това ви влече, защо не?)
Забавлявайте се.
Най-важното при храненето сам е да се научите да се наслаждавате на изживяването. Ако наистина ми харесва храната, откривам, че игнорирам четивото си и просто седя, размишлявайки върху вкусовете.
Като спирането в парка в лятна вечер, за да послушам малко джаз, това е приятно усещане, което да споделите с някой друг, но може да бъде същинско откровение, когато го изживявате сами.
Подобни статии
