През лятото на 2015 сбъднах една от детските си мечти – да пътувам из Френска Полинезия.

Този неволен пътепис се роди както от факта, че все още мисля за тези места, така и от многобройните въпроси на приятели. Неволен, защото за Полинезия просто не може да не се пише.

---

Когато бях дете си мислех, че Френска Полинезия е нереална.

Гледайки документални филми по телевизията, смятах, че всичките тези миниатюрни острови, изсипани сред океана, всичките тези лагуни, рифове и бели плажове, надали биха могли да съществуват.

Понеже изглеждаха много си бях заплюла като „мой“ атола Рангироа и си бях обещала, че рано или късно ще отида там.

В началото на 2015 обещанието напомни за себе си под формата на имейл от брат ми, обитаващ като постоянен жител САЩ, в типичния за него „многословен“ стил.

„През август отиваме до Таити и Бора Бора. Идваш ли?“

Преди да се развълнувам прекалено много, се замислих как така никога не ми е хрумвало да се организирам и да се вдигна сама до там. Оказа се, че явно е трябвало само някой да попита.

Преброих парите и казах „Да“.

Книги, пътеводители и интернет ще ви кажат какви са климатът и валутата, последващите редове са за това как аз видях тези земи, или по-скоро води, които нищо чудно да са били повод за възникването на туристическото клише „райско място“.

Полетът до столицата на Таити – Папеете (ако съберем трите полета в един) е по-дълъг, отколкото нечии представи за полети изобщо се простират.

За мен вариантът за този момент от годината беше един: София-Истанбул-Лос Анджелис-Папеете.

Сумарно време прекарано в самолет: около 24 часа.

Достатъчният ми, макар и доста назад в миналото, стаж като стюардеса е резултирал в различни схеми за поведение като пътник, които в зависимост от продължителността на полета включват различно съотношение на книги, филми и алкохол.

Сънят по време на полет, за съжаление, не е вариант за мен. Истината е, че при 24 часа в самолет накрая нищо няма значение, дори и романтични комедии, но със сигурност това, което сте чували за разхождането из самолета при дълги полети не е за подценяване, особено с напредването на възрастта.

Това, което се подаваше от панталоните ми в края на всички полети със сигурност не бяха моите обичайни крака, а някаква мини-версия на Шрек, така че – разходки и пак разходки.

Който има къща, печели, в нашия случай престой по света не с пари, а срещу размяна.

Хората от Таити ще карат ски в Колорадо, А колорадците и аз, отиваме на море.

Единият от хазаите ни, френски учители по физическо възпитание, ни посреща на летището в 5 часа сутринта, намята на вратовете ни по един безумно ухаещ венец от Тиаре (Таитянска гардения) и се отправяме към къщата им.

Таити има една улица, която обикаля острова, по която денонощно има трафик, включително и рано сутринта.

Къде са тръгнали тези хора, не знам, но принципно таитянците стават рано – в 6 часа вече пазаруват, а в 16.00 повечето служби са затворени.

Планът е да прекараме по седмица на Таити и Бора-Бора, с екскурзии до остров Моореа и атола Тетиароа.

Таити

Наричат Таити „Кралицата на Пасифика“, като името може да се отнася както за самия остров Таити, така и за цялата Френска Полинезия.

Наричана The Islands of Tahiti, Френска Полинезия е скъпоценна колекция от острови и атоли, разпръснати из внушителна акватория с големината на Западна Европа.

Самите острови, много от които ненаселени, имат обща площ от едва 4 100 кв. км.

Къде е Френска Полинезия?

Най-добре отворете някой атлас или Гугъл Мапс, но за бърз ориентир - на половината път между Лос Анджелис и Сидни, в същата часова зона като Хавай (за мен това се явява малко успокоение, тъй като разликата с България е 13 часа) и са горе-долу на такова отстояние от екватора в Южното полукълбо, на каквото е Хавай в Северното.

Факт

Състои се от 5 островни групи с общо 34 острова, около 100 атола и множество малки островчета и скали, наричани “Motu”.

Tweeeet me!

Няма големи и малки мечки, има Южен Кръст в небето. Съответно нямаше и Персеиди за мен тази година. 

Състои се от 5 островни групи с общо 34 острова, около 100 атола и множество малки островчета и скали, наричани “Motu”. 

Определението „френска“ подсказва, но да отбележим и ние: Френска Полинезия е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент и има свои представители във френския сенат и парламент.

Официални езици са таитянски (красив и звънлив език) и френски и над 90% от населението е християнско.

Има, може би, повече мормонски църкви на глава от населението от щата Юта. Жителите са около 260 000 хиляди и да се смятат всички за таитяни не би било особено правилно. Има и туамотуанци, тубуайци, маркизци (как ли се нарича жената тук?) мангареванци и френско-полинезийски метиси.

Самият остров Таити има две части, наречени ясно „Малка“ и „Голяма“: Tahiti Nui (голяма) и Tahiti Iti (малка).

Освен вулканичен и насечен от цели три внушителни планини, включително и най-високата във Френска Полинезия с връх Orohena (2241 м), Таити е най-близкото, което Полинезия предлага до Западната цивилизация и не особено уважавано от жителите на другите острови.

Чувайки, че си бил или ще ходиш там, те обикновено обръщат очи и казват не особено вдъхновено: „Оооо, Таити - голям остров, Папеете - голям град.“

Истината е, че Таити е толкова френски, а Папеете – като мини модел на някой не особено прегледен европейски град, само че още по-мизерен и мръсен, че ви трябват само няколко дена, за да споделите мнението на местните.