• Източник: Яна Петкова

Френска Полинезия – един неволен пътепис II част

Ванилия, Моореа, Тетиароа

През лятото на 2015 сбъднах една от детските си мечти – да пътувам из Френска Полинезия. Този неволен пътепис се роди както от факта, че все още мисля за тези места, така и от многобройните въпроси на приятели. Неволен, защото за Полинезия просто не може да не се пише.

Ванилия

В продължение на дълги години ванилията е монопол на Мексико, позната там още от времето на ацтеките.

Извличаният от орхидеята Vanilla planifolia и означаващ „малка шушулка“ (от испанската дума vaina – обвивка, шушулка) аромат става достояние на европейците благодарение на Кортес през 16 век.

Омагьосани от аромата на тази странна черна шушулка, всички се втурват да отглеждат ванилия, но се оказва, че дълбоката връзка между орхидеята и местната пчела-опрашителка не може да бъде пресъздадена на друго място извън Мексико.

Докато след два века Едмънд Албиус, всъщност роб на о-в Реюнион в Индийския океан, не открива, че растението може да се опрашва и на ръка. Оттук нататък ванилията тръгва да пътешества и това е добре, защото светът не би бил същият без нея.

Съществуват три основни типа ванилия: таитянска, мексиканска и бурбон.

Освен ако не сте някакъв ванилен маниак, надали познавате и бихте усетили разликата между тях, какъвто първоначално беше случаят и с мен. Но пуста любопитна глава, не мога да оставя така нещата и започвам спешно ограмотяване.

Още повече след като виждам цените на перлите и решавам, че в ролята на подарък ще трябва да влезе ванилията, но пък после виждам и нейната.

Ваниленият остров на Полинезия се нарича Taha'a – абсолютна ботаническа перла.

Долините и хълмовете на приличащия на цвете остров са покрити с бананови, пъпешови и кокосови насаждения. Що касае ванилията, представете си нещо като огромен естествен парник за орхидеи.

И ако на вас, както на мен, името ви звучи сладко (тахан и т.н.), не сте далеч от истината – опияняващият аромат на ванилия е просмукал въздуха над острова. Между впрочем, още едно нещо, определено като най-добро идва от Таха‘а – перли. Казват, че местните са с изключително качество.

Най-важното за целите на този материал е да се знае, че таитянската ванилия се смята за най-висококачествената и е най-скъпа.

Дали най ще ни се хареса е друга работа, защото европейският нос, и особено българският, е свикнал да идентифицира като ванилия мадагаскарската, или бурбон, ванилия, която е богата на веществото ванилин и притежава чист, откровен и некомплициран аромат.

Съвсем друга е работата с таитянската ванилия с нейните огромни, месести и влажни шушулки с много малко семки и побъркващ аромат на череши, шоколад, цветя и карамел.

И ако бурбон ванилията се използва като допълваща основните вкусове в едно ястие, то таитянската води в него!

Особено ако е от риба и морски дарове, казват местните. След poisson cru, в което се срещат невъзможните според мен риба, домати и кокосово мляко и което е прекрасно на вкус, вече не коментирам местните кулинарни предложения.

Тук опитваме и такова крем брюле, което веднъж завинаги може да приключи борбата за това кое е по-добро – крем брюле или крема каталана – в полза на французите и то не с точки, а с години.

Някъде по рафтовете мярвам и конфитюр от банан и ванилия и знам точно на кого искам да го подаря, но пътувам с ръчен багаж и се отказвам.

Таитянската ванилия е най-скъпата от всички видове и се среща в силно ограничено количество – една шушулка струва 6-8 долара, което прави цената на едно малко вакуумирано пакетче, в което има 5 шушулки, 30 долара.

На опаковката е отбелязан и качественият клас. Това, което си заслужава да търсите е клас "Gourmet" или "Grade A".

Качеството на ванилията се определя от влажността, дължината и състоянието на шушулката, като влажността е от решаващо значение.

Шушулките от Клас А са изключително влажни и на повърхността им се забелязва омасляване, което остава по пръстите ви при докосване или е полепено по стените на вакуумираната опаковка. Шушулка с висока влажност ще бъде мека в ръката ви и силно податлива на огъване.

Дължината на шушулката е другият фактор за качество – Клас А обикновено е над 15 см. Твърди, нацепени и начупени шушулки се считат за Клас В или Клас С.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

27.09.2015 Всички статии от този автор →

Магазин

0 Коментара