• Източник: Яна Петкова
  • Източник: Яна Петкова
  • Източник: Яна Петкова
  • Източник: Яна Петкова
  • Източник: Яна Петкова
  • Източник: Яна Петкова
  • Източник: Яна Петкова

Френска Полинезия – един неволен пътепис III част

Бора Бора

През лятото на 2015 сбъднах една от детските си мечти – да пътувам из Френска Полинезия.

Този неволен пътепис се роди както от факта, че все още мисля за тези места, така и от многобройните въпроси на приятели. Неволен, защото за Полинезия просто не може да не се пише.

Бора Бора

След една изпълнена с приключения седмица на и около Таити се отправяме към, внимание клише, скъпоценния камък на Южните морета - Бора Бора.

До мястото, което винаги ми е звучало не на километри, а на светове разстояние от България, се стига с едночасов полет от Папеете.

Бора Бора се намира на североизток от Таити и за първи път разбирам хората в самолета, които започват френетично да снимат малко преди кацане.

В прав текст

Бора Бора не е романтичен идеал, тя е романтичната реалност ин персона.

Безспорно най-знаменитият остров в Южния Пасифик, Бора Бора буквално и преносно е като булка на сватбен ден: трепти с красота, пред която всички мълчат и благоговеят.

Всичко е на място и е точно такова, каквото трябва да бъде. Всичко е каквото и най-невъздържаните ви мечти са ви прошепвали, че може да бъде. Бора Бора не е романтичен идеал, тя е романтичната реалност ин персона.

Буквална булка е, защото островът е ултимативната световна дестинация за меден месец. Такова прекарване могат да ви спретнат, че поне за няколко години да не съжалявате, че сте се женили.

Веселбата започва още от летището, което е на един от атолите заобикалящи главния остров, наречен Моту Мете, и като всяко островно летище ми се струва с бебешка пистичка за кацане.

Самата сграда на летището е оформена като традиционна полинезийска колиба и с излизането от нея почти веднага се озоваваме на водата.

Нямаме време за оглеждане, защото всички биват качени на лодки и транспортирани до хотелите им, а свободни от младоженци групи като нашата – до централната морска гара в главния град на острова Vaitape.

Под лодка да се разбира плавно плъзгащ се из лагуната огромен катер.

Из онази лагуна, която всички чакаме да видим и която така хищно снимахме в самолета. Цветът на водата е полупрозрачен наситен тюркоаз, който прави този на небето да изглежда жалък. Катерът се плъзга безшумно и бавно из лагуната, така че да не пречи на възприятията ви, хората знаят, че сте в шок ако това е първият ви път с Бора Бора.

Младоженците обикновено се отправят към някой от оазисите на сватбено блаженство, намиращи се на малките атоли, които обграждат основния остров на Бора Бора (както и Дженифър Анистън, разбираме в последствие).

Ние – към Brando’s Bora Bora Bungalow – едно от наколните бунгала, притежавани от Марлон Брандо. Съсед му е бил Джак Никълсън. Тези пет бунгала и четирите къщи на склона зад тях представляват най-голямото и високо струпване на сгради на Бора Бора. Всичко останало е възможно най-ниско, защото макар Френска Полинезия да се намира на източната периферия на циклонния пояс в Южния Пасифик и циклоните да са рядкост, последният преминал през Бора Бора (Циклонът „Оли“ през 2010) предизвиква разрушения на над 40 къщи и евакуация на местното население и туристи.

Към всяко от бунгалата води мостик и всяко, освен с огромна сенчеста тераса, разполага с дървена платформа със стълба, която осигурява цивилизовано влизане във водата.

Възможно е и скачане от парапета на терасата, което е предпочитано от нашата група. Така нареченото бунгало е всъщност средна по големина вила, която побира без проблем 6 човека, нищо че се отдава под наем за четирима.

Факт

Подобно на Таити и Бора Бора има една единствена улица, която обикаля острова – къде с, къде без асфалт, а по-сериозното струпване на около двайсетина сгради може да се приеме за нещо като център.

Има всичко необходимо и най-важното – DVD с „Бунтът на Баунти“ на Марлон Брандо, гледането на който оформя и единствената вечер пред телевизора по време на тази ваканция. Това с деца си е постижение.

Подобно на Таити и Бора Бора има една единствена улица, която обикаля острова – къде с, къде без асфалт, а по-сериозното струпване на около двайсетина сгради може да се приеме за нещо като център. Има два на брой супермаркета и доста повече мормонски църкви. Междувременно съм се научила да разпознавам къде са те – петдесетина метра преди всяка църква на пътя е поставен най-странният пътен знак, който съм виждала и който, освен да намалиш скоростта, те приканва да пазиш тишина. А иначе няма как да пропуснете църквите, те са най-чистите и поддържани сгради на фона на иначе мърлявите къщи на местните.

Повече от църквите са само бутиците за перли, по витрините на които се пулим редовно. Иначе Бора Бора е обилно зелена и мъхеста, доминирана от внушителния връх Otemanu. Признавам, че на няколко пъти се изкушавам да проверя какво е да изкачиш тези остри зъбери, но мисълта да изневеря на водата (на тази вода!) ми се струва кощунствена и си казвам, че нямам обувки за катерене, а всъщност ме мързи. За немързеливите – това може да бъде планинската разходка на живота ви.

Отскочи към Коментарите (0 )

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

06.10.2015 Всички статии от този автор →

Магазин

0 Коментара