Израел: новият стар свят или едно бебе на 2000 години

Какво ще кажете за едно винено пътешествие до Израел?

Какво ще кажете за едно винено пътешествие до Израел? До Горна Галилея и Голанските възвишения?

Със същия успех бих могла да ви предложа да посетим заедно лозята на Танзания, знам. Преобладаващата част от пиещите вино, и съвсем не малка от т. нар. ценители, нямат представа, че в Израел се прави вино.

Ако все пак са чували за нещо подобно, то това е сладкото Kidush, което се пие на религиозния шабат.

Както често става, и за голямо щастие на любознателните и отворените към новото, истината не би могла да бъде по-различна. След една наситена с интензивни преживявания седмица изпитвам трудности да подредя видяното и да преценя кое е това, което най-много ме впечатли в Израел: трудолюбието и абсолютната отдаденост, с която се прави вино в доста трудни условия; сърдечността и дружелюбието на хората или самите вина, които са толкова интересни и толкова различни едно от друго, също като хората, които стоят зад тях?

Не знам, затова започвам подред.

Посещението в Израел беше организирано от моя колежка от WSET от Германия. Сред редиците на завършилите дипломната програма има традиция за организиране на няколко пътувания годишно до малко познати, нови или просто интересни винени региони.

В прав текст

Много пътуване, много вино, много храна. Както го обичам.

Дълбоко впечатлената от престоя си там през септември миналата година моя колежка решава, че непременно и други хора трябва да видят какво става в Израел и подготвя винен, и кулинарен, тур.

Програмата, която получавам е максимално интензивна: за една седмица са предвидени посещения на общо десет изби от пет различни винени региона, за обяд и вечеря - посещения в различни ресторанти и даже кибуци плюс два тура с екскурзоводи из Йерусалим и Тел Авив. Много пътуване, много вино, много храна. Както го обичам.

В края на статията са изброени посетените изби с техните уеб сайтове, на които има подробна информация за нещата, които правят, в добавка - кратки лични бележки от мен.

Историите им си приличат и разказват за тежък труд на хора, търсещи свой дом. Вината обаче, и това беше огромната изненадата за всички нас, бяха абсолютно различни. Всяка изба стои ясно запечатана в съзнанието ми със собствен профил, характер и подход към виното. По-важни от неизбежно субективните дегустационни бележки ми се струват нещата, които ни се казаха и показаха:

Земята

Винените региони в тесния и малък Израел възлизат общо само на 5000 хектара. Разпръснати са из северната, централна и южна част на страната и са осем на брой: Голански възвишения, Горна Галилея, Долна Галилея, Кармел, Юдейски равнини, Йерусалимски хълмове, Юдейски хълмове, Негев.

Климатът им варира от пустинен - горещо лято, студена зима и големи температурни разлики ден-нощ – през средиземноморски до почти континентален със сняг през зимата (Голански възвишения и Горна Галилея).

Лозята са разположени по склоновете на хълмове, в междинни котловини, по високи плата или в равнинни части в близост до морето. Височината им варира от 100 до 1100 м. н. в. Почвите са предимно вулканични, варовикови, глинести или тера роса.

Реклама

 

В пустинята Негев, логично, се срещат и песъкливи. Природата е поставила добра основа за израелското вино, дарявайки го с нещо изключително важно – разнообразие. Естествено, ако е лесно, няма да е интересно и затова в картината два основни, малко по-тъмни, щриха нанасят държавата и водата:

- Селскостопанската земя в Израел е собственост на държавата и се отдава под аренда за 59 или 99 години.

Лозята, като такава земя, трябва да се намират в селскостопански райони. Избите според закона са производствени единици и съответно са прогонени в индустриални зони или просто по средата на нищото.

Не можеш да правиш и селско стопанство, и промишленост, т.е. лозята не са собственост на избите, а на самостоятелни лозари. Такова нещо като изба, заобиколена от лозови масиви, почти няма. Малко имат късмета да имат собствени лозя и това са само приватизирани кибуци, които са започнали да се занимават и с правене на вино.

Гроздето винаги пътува до избата и то най-малко на час и половина път. Това винаги става в хладилни камиони, така че не се възприема като особена трудност, пък и друг начин няма. Работата с лозарите, макар и с първоначални трудности преди години, сега функционира много добре, най-вече защото израелците са изключително иновативен и работлив народ и се чувстват свързани със земята си по начин, който външни хора много трудно могат да разберат.

Лозята се гледат във формировка „Guyot”като отделните пръчки се вдигат доста нависоко, така че се получава стена с голяма площ. Бере се главно на ръка, като не липсват разбира се и трактори, всичко зависи от големината на избата и лозето.

Отскочи към Коментарите (0)

Яна Петкова

След интересни професионални лутания Яна достига до прозрението, че виното не е просто течност в бутилка. Оттогава се образова във винено отношение по всички възможни начини и засега е единственият за България притежател на WSET Diplomа, което я прави дегустатор и винен журналист.

02.05.2017 Всички статии от този автор →

Магазин

0 Коментара