Моореа

Само на 10 морски мили от Таити и това, което оформя фона на гледката от нашата тераса е остров Моореа. Името Mo’orea идва от Mo'o – гущер и Re'a – жълт, на таитянски.

Това, което е Витоша за софиянци е Моореа за таитянци – на всеки час тръгва ферибот и след около 40 минути си там.

Гостите на острова и местните обичат да прекарват време на Моореа и ние сме буквално на път (за) да разберем защо.

С качването на ферибота всички мигновено се отправят към кафетерията, за да закусят и аз си припомням кое е едно от нещата, заради които обичам французите – багетите с масло и шунка и кроасаните, особено този с бадемов крем. Има какво ли още не за ядене и пиене, включително месо и риба.

Казват, че Моореа е един от най-поразително красивите острови на Полинезия, биещ по сетивата с панорама от не по-малко от осем внушителни планини, които издигат остър и назъбен силует директно от първата прозирно тюркоазена лагуна, която виждам в живота си.

Северната част на острова е разрязана от два симетрични залива – Opunohu, където за първи път хвърля котва Джеймс Кук и Paopao, наречен по-късно Cook's в негова чест.

Взели сме кола под наем и докато децата с нас мрънкат, че това е поредният ужасен ден, в който ще бъдат влачени по плажове (!), ние на всичкото отгоре започваме и да спираме по пътя за да гледаме въпросните плажове отгоре. Принципно островите на Полинезия са с обилна растителност, но Моореа е зелен по един смарагдово-кадифено приказен начин, всеки момент очаквам да изскочи джудже, което копае руда.

Досега не ни е оставало много време да ходим на плаж по класическия маниер с кърпата и лежането и решаваме да отидем до залива на Кук, където се намира любимият плаж на местните, разположен сред парк и с масички за пикник (да дадем все пак на децата реален повод за оплакване).

Заливът спира дъха и след месец осмисляне на впечатленията от цялото пътуване мога да кажа, че това е едно от любимите ми места: планина, трева, тук-там пейки с масички, палми, смокинови дървета, които се потапят в морето, отново палми, аз под една от тях, водата. Поради ранния час сме и почти единствените на плажа, което е завършващият картината щрих.

Смешни са ми приказките за това как бог давал, давал и се забравил, когато някой няма думи да опише природата на някое място. На Моореа това обаче е факт, някой наистина се е забравил - я природата, я бог.

Тук има, респективно може да се прави, всичко. Можете да катерите планини, да се разхождате с всякакви превозни средства из тях, да се гмуркате, да плувате с шнорхел, да гребете с таитянски каяк или на падъл борд из лагуната, да ловите риба, да се разхождате с лодка или яхта, да плувате с делфини, да гледате китове по време на сезона, да мързелувате под палми, да правите каквото правят там младоженците – Моореа е втората след Бора Бора дестинация за меден месец. 

Поради всичко това, а и поради близостта до летището в Папеете, където кацат повечето полети от Европа и САЩ, на Моореа има достатъчно на брой хотелски комплекси. Не си представяйте каквото и да било под формата на сграда обаче, хотелите се състоят от наколни бунгала, разположени в лагуната или сред пищната растителност на брега.

На Моореа виждам и ултимативния плаж за меден месец – този на Sofitel Moorea Ia Ora Resort, където се опитваме да пием по едно кафе, докато чакаме да стане време за ферибота.

Неясно защо не успяваме, застъпват се смени и момите на бара са в такъв стрес, че за един час три чаши с кафе така и не успяват да се материализират пред нас. Аз се усмихвам с разбиране, а брат ми им пише кофти ревю в Трипадвайзър като един истински американец.

На Моореа виждам и първата риба със зъби, която един чичо е метнал в пещ до пътя, опитвам приказно вкусното местно манго и кокосов орех, свален преди малко от палмата над сергията. В Полинезия разбирам защо казват на кокосовата палма „Дървото на живота“.

Сокът се добива от незрели кокосови орехи и е богат на минерали електролит, който напълно утолява жаждата, т.е. замества водата. Когато орехите узреят от тях се добива кокосовото мляко, което си е кокосов сок, но вече наситен с мазнини. Изобилства от аминокиселини, витамини и аскорбинова киселина. Според местната медицина стимулира сърдечно-съдовата система.