Апропо, вода: представлявайки заобикаляща среда и начин на живот на Бора Бора, тя ви предоставя възможност за всички активности, или неактивности, в или около нея.

Включително и най-занимателната туристическа атракция досега – да се гмурнете и да извадите сами перлите си. Гмуркането е и това, което част от нашата група прави и което аз се замислям да започна да правя. В особено ветровит ден решаваме да обиколим острова с джетове и водачът ни завежда на прекрасни части от атолите, на които има по една къща, петли и кучета, но не и хора.

Лагуната с нейните психиделични цветове, дали имена на бои за рисуване, е навсякъде и малко по малко започваме да свикваме с нея. На Бора Бора няма най-красиво място, всичко е най-красиво.

В южния край на острова се намира Нос Матира, на който е разположен и едноименният обществен плаж.

Някои класации го слагат в Топ 10 на най-красивите плажове на света и това е първото нещо, което е добре да проверите, стъпвайки на острова.

Не за друго, а за да пресметнете колко пъти ще ви е възможно да се връщате на този плаж за времето, за което пребивавате на Бора Бора. Ако е в Топ 10, със сигурност е доста напред. Поради местоположението му (на нос) Матира е чудесно място за попиване и смилане на цялата красота на лагуната, а самият плаж, освен бял пясък, има плитки води, идеална за нас и студена за местните температура на водата от 27 градуса и най-важното – няма корали, така че не ни се налага да разрушаваме нито природата, нито целостта на кожата си къпейки се.

На плажа има две-три малки ресторантчета с непретенциозна храна, дори и един хотел, но това по никакъв начин не контрастира с дивата красота на мястото, а просто дава възможност за по един Май Тай в правилния момент (тук е мястото, на което не просто слагат много ром в Май Тай, а направо злоупотребяват с него. На нас това много ни се харесва, но пък се усещаме леко замаяни само след половин час, така че решаваме да се въздържаме).

Другото нещо, което даже не сме смеели да си пожелаем, но е факт, е, че на плажа почти няма хора.

Всички са по младоженските си бунгала и комплекси и цялата тази хубавина е за нас и още пет-шест човека. Тук, във водата, срещаме и американеца, който живее на Бора Бора и който казва, че водата е студена и той излиза, зима е все пак. Ако сме знаели през лятото колко било хубаво. Не искаме и да знаем, за нас това са идеалните условия – 26 - 27 градуса на въздуха и водата, от време на време облаци.

След по-скоро постното в кулинарно отношение Таити сме доволни да установим, че Бора Бора е значително по-добре снабдена с ресторанти.

На острова се намира и световната знаменитост Bloody Mary’s. Основан през 1979 година от ексцентричния полски барон Jerzy Hubert Edward von Dangel и в последствие продаден на енергични и отдадени на Бора Бора и на каузата за ултимативно гостоприемство американци, ресторантът е посещаван по равно от простосмъртни и от холивудски и музикални звезди (аз и Ролинг Стоунс, така да се каже).

За вечеря има каквото са донесли рибарите. С влизането в ресторанта заставате пред маса, на която ви показват какво точно е това и ви дават най-подробни обяснения за вид, произход и препоръчан начин на приготвяне (могат да го направят на седем езика).

Винаги има и говеждо и агнешко, които трептят от свежест, едно до три предястия, няколко десерта и това е. Всяко ястие идва със салата и/или ориз. Атмосферата е повече от непринудена: традиционен полинезийски покрив, дървени маси, пънове от кокосови палми за столове, пясък на пода.

Тук дори и децата ядат риба и си изяждат порцията, друго няма да казвам за качеството и вкусовете на храната.

Естествено, моят избор търси равен – взимам специалитета на готвача, който се оказва Махи-махи в пергамент. С прекрасен, непознат за мен, млечно кисел сос, но и с … домати и риган. Безкрайно вкусно, но с ясно разпознаваемите и отчетливи вкусове на сирене в пергамент. Мерси.

От няколкото дадени на децата обещания за екскурзии, преживявания или т. нар. неща за правене, съумяваме да отклоним най-смахнатите (разходка с ATV из планините) и на последния ни ден от престоя в Бора Бора се отправяме към местния лагунариум.

Представете си естествен аквариум, без стени и мрежи, в който се навъртат риби, скатове и акули и в който вие плувате с тях.

Без неопренови костюми, само с очила и шнорхел. Да плувам с акули е последното нещо, което ще си помисля, че ми се иска на този свят и на първата спирка от преживяването аз и снаха ми оставаме на лодката. Първоначално. След това виждаме как децата плуват наоколо, чуваме от брат ми, че по-скоро акулите би трябвало да се притесняват от нашето присъствие във водата и потапяме тела. Приятно-страшно, нали това беше името на онази пиеса…

Плуваме с малката и бърза чернопереста рифова акула (Blacktip reef shark), която се счита за една от най-красивите и, за съжаление, сериозно застрашени от изчезване, акули. Признавам, че точно в този момент красотата й ми убягва. Очевидно, хората, които държат лагунариума не са вчерашни и много добре знаят, че ако не бъдат нападани, акулите няма да атакуват първи, а предполагам и че ги хранят редовно, така че, естествено, всичко минава без инциденти.

Има и скатове, на които предвидливо са отрязани дългите до 35 см шипове, защото няма смисъл някой да бъде убоден с отровно жило по погрешка. За скатовете казват, че са като кучета – ако знаят, че ще има храна сами идват. На втората спирка плуваме сред коралова градина, в която освен много други красоти, виждаме перлената стрида black lip oyster, която в този момент има електриково сини устни. Чувствам се като дете, което гледа „Търсенето на Немо“ за първи път и то на 3D. Красотата и тишината на подводния свят действат смиряващо на сетивата и със сигурност всички ние щяхме да се грижим много повече за околната среда, ако се гмуркахме по-често.

Бора Бора е едно от малкото места на Земята, които човек се надява да изживее поне веднъж в живота си.

Красотата й е ненадмината и заслепяваща и доживотното влюбване е гарантирано. Когато си тръгвахме оттам си казах, че още едно от нещата в списъка за този живот е отметнато и спокойно мога да продължавам напред. Два месеца по-късно не съм убедена, че не искам да отида пак.

Не за друго, ами за да проверя дали съм разбрала нещата правилно.