Всичко за мидите пектен
Интересни факти и данни за пектените, гурме съставка, която не бива да пропускате
Афродита. Пектените са символ на Афродита - Венера според римската митология - божеството на красотата и любовта. Богинята всъщност е изобразена върху седефена черупка, потопена в морска пяна, край остров Кипър, където се твърди, че е родена. Впоследствие тя започва да въплъщава и женското начало и плодовитостта.
Ботичели. Най-прочутото изображение на "раждането на Венера" е картината на италианския художник Сандро Ботичели, датираща от края на XV в., оригиналът на която се съхранява в галерията "Уфици" във Флоренция.
Конпой. Сушен пектен, типичен за китайската кухня, със силен мирис на море и умами вкус. Всъщност той се суши след сваряване.
Гмуркачи. Под 1% от всички уловени пектени могат да бъдат класифицирани като “гмуркачески пектени”. Събираните ръчно от дъното на океана от професионални гмуркачи-рибари пектени са с превъзходно качество, тъй като мидите са по-малко стресирани, богати са на кислород и водата, в която те се съхраняват, е не толкова песъчлива, и лишена от химически вещества.
Очи. Характеристика, специфична за пектените е, че те имат “очи”, подобни на катадиоптричната оптична система, което означава, че те работят на принципа на рефракцията. Те изглеждат като синкави черни точки и са ясно различими по ръбовете на черупката.
От Франция до Китай. И обратно: плътта на пектените и черупката им не винаги пътуват заедно. За да почистят красивата черупка на по-ниска цена, преработчиците често ги отделят. Например черупките се транспортират от Франция до Китай, където се полират, преди да се върнат на изпращача. Там те отново се събират с тялото на мекотелото.
Годфиш. Името, дадено на пектените на нормандски диалект, и използвано от френския писател Гюстав Флобер в някои от прочутите му книги, включително "Мадам Бовари".
Хотат. Суши от пектен, най-приятното и най-мекото от всички използвани за суши мекотели.
Сладолед. Сладолед с пектени? Защо не! Този деликатес се предлага в японската префектура Аомори, където може също така да изберете и "хотат фунийка", която напомня на вкус на пектен "Йесо".
Якобеус. Средиземноморският пектен принадлежи към вида Pecten jacobaeus, докато Pecten maxima обивата моретата на северна Европа. Има обаче много видове и под-видове на това мекотело.
Кайбашира. Понятието често се използва за пектени в японския, но всъщност означава прикрепващия мускул на всяко мекотело.
Лейди Даяна. Гербът на семейство Спенсър, и съответно на принцеса Даяна, включва черупка от пектен. Има и други хора, в чиито гербове присъства тази мида - сред тях е и Уинстън Чърчил.
Мускул. Това, което наричаме пектен - плътта на мекотелото, е всъщност кръглият му прикрепващ мускул. Другата годна за консумация част на мидата са репродуктивните й жлези, така нареченият “корал”, които са много по-меки, розово-оранжеви или сивкави на цвят и оформени като полумесец.
Преброяване на популацията. Голямото търсене на пектени в залива "Санта Роза", проведено в средата на лятото на 2015, събра 40 екипа от доброволци оператори, снабдени с маски и шнорхели, които на практика направиха преброяване на популацията на пектените в този регион от морето край брега на Флорида.
Фурна. Най-прочутата до момента рецепта за готвене на пектени е те да се правят на гратен във фурната. Понятието “пектениран” (scalloped) произлиза от този метод на приготвяне на мекотелото, поднесено в черупката си с кремообразен сос и вече се приписва на ястия, които нямат нищо общо с този конкретен вид морски продукти.
Планктон. Пектените, като повечето миди, основно се хранят с планктон. Така че храненето им е на практика филтриране на водата: рисковано е да ги консумирате сурови, въпреки че определено те са деликатес.
Бързина. Това двучерупково мекотело се движи бързо чрез предизвикващи тласъци струи вода, което се дължи на налягането на водата, създавано чрез бързо отваряне и затваряне на черупката. Така пектените бягат от хищниците, предимно морски звезди.
Хайвер. Има особено голямо търсене на пектени в сезона преди възпроизводство, когато гонадите им са пълни: съдържанието им се счита за голям деликатес. Гонадата има оранжево-червен яйчник и кремавобял мъжки тестис: пектените са хермафродити.
Сен Жак. Френското название за тези мекотели: то произлиза от средновековен обичай, възприет от християнските поклонници, запътили се към Сантяго де Компостела – чиято емблема е пектенът. След като пресекат Франция и Испания и достигнат дестинацията си - Сантяго (Сен Жак на френски), те са събирали черупките и са ги носили като амулети.
Тралове. Пектените се добиват чрез тралове. Някои от пектените, продавани на пазарите, идват от развъдни територии, предимно разположени в Китай и Япония. Фермерството на пектени като цяло е по-устойчиво от много други типове рибно фермерство.
Умами. Заради високото си съдържание на естествен глутамат (159 mg/100g), пектените са една от храните, най-често свързвани с умами вкуса.
Vieiras a la gallega. Не пропускайте този испански тапас специалитет, типична галисийска рецепта, в която пектените се пекат във фурната, покрити със сос от пържен лук, шунка "Серано", местно бяло вино, доматен сос и галета.
Мокро опаковани. В САЩ пектените най-често се продават “мокро опаковани”, тоест преминали през преработка с натриев триполисфосфат, консервант, който ги кара да попиват влага, така че да стават по-бели и по-тежки – и съответно по-скъпи; те обаче не са толкова вкусни, колкото техният “сухо опакован” еквивалент, които са дълбокозамразени в естествения им вид.
Сос "Ксо". Това е китайски сос от Хонконг, който не само се използва като дресинг за пектени, но всъщност и съдържа пектени като основна съставка, наравно със сушени скариди, чили чушки, чесън, шунка "Джинхуа" и рапично олио.
Йесо. Пектенът "Йесо" - Patinopecten yessoensis - е вид, живеещ в моретата на източна Азия, където се и отглежда в мидени ферми. Той носи годишен оборот на стойност милиони долари.
Нула калории. Пектените са с много ниска калорийност - под 100 калории на 100 грама.
Подобни статии
