Източник: flickr.com

Лидия Бастианич: италианската кръстница

Обичам да споделям историите на рецептите

Запази

Италианско ястие от ресторант в Куинс през 70-те години вероятно би включвало нещо като пържено телешко с пармезан или патладжан с червен сос и бяло сирене. То би могло да бъде вкусно, или да не бъде, но не би било автентично в смисъла на “носталгия по далечната родина”.

Това би била “италианско-американска кухня,” казва 69 годишната Лидия Бастианич, готвач и автор на готварски книги, превърнала се в кулинарна знаменитост заради ролята си в запознаването на северноамериканското небце с регионални, северноиталиански и истрийски ястия.

“Бях емигрант,” казва Бастианич, която е застанала начело на първата си кухня с отварянето на Felidia в Ню Йорк през 1981 г., “и помнех храната — регионалната италианска храна: полента, ризото — и започнах да готвя всички тези ястия, и дойде интересът от пресата.

Страхотен разказвач

Специфичният характер на Бастианич, небцето ѝ и чувствителността като разказвач издигат всичките ѝ начинания на различно ниво — тя е като леля, която не говори глупости и иска не само да се забавлявате, но и да научите нещо полезно.

Младата Бастианич скоро привлича вниманието и на хора от самата кулинарна общност.

Джулия Чайлд, след като пробва ризотото с гъби на Бастианич, я моли за личен урок по готвене, което полага основите на приятелство между двете, довело до гостуване на Бастианич в Child’s Cooking with Master Chefs през 1993 и впоследствие собствено готварско шоу. (“Ти правиш за италианската кухня това, което аз направих за френската,” си спомня Бастианич, че Чайлд й е казала като насърчение.)

Това е благоприятно начало на кариера, която включва 10 готварски книги, пет телевизионни шоута, серия от сосове за супермаркети и суха паста, три детски книги, две страници в социални медии, които тя поддържа лично (Instagram и Twitter), партньорство във всяка северно- и южноамериканска локация на Eataly, и вечеря, готвена за папа Йоан-Павел II, преди която той лично е благословил всеки член на кухненския ѝ персонал.

Специфичният характер на Бастианич, небцето ѝ и чувствителността като разказвач издигат всичките ѝ начинания на различно ниво — тя е като леля, която не говори глупости и иска не само да се забавлявате, но и да научите нещо полезно.

Така че е уместно, че в наши дни тя се идентифицира най-вече като ментор, особено в ролята си на член на Les Dames d’Escoffier, международно, достъпно само за специално поканени филантропско общество, концентриращо се върху жените в кулинарния бранш.

“Членка съм на Dames от поне 20 години,” разказва Бастианич. “Жени от всички нива на кулинарния бизнес съставят Les Dames, от готвачи, до писатели и учени, занимаващи се с храна, или дори антрополози,” продължава тя. “Подкрепата за младите жени в бранша и осигуряването на възможности за тях да се развиват е от решаващо значение — за да бъдеш кулинарен професионалист, трябва да се заобикаляш с ментори.”

В последно време Бастианич вече не пребивава толкова често в кухнята.

Тя се концентрира върху предаването на натрупаните познания през кариерата ѝ до нейния екип, който включва децата ѝ Таня и Джо, с които тя работи. (Бастианич също така преподава в кулинарните курсове на Eataly La Scuola в Ню Йорк и Чикаго).

“Образоването на хората — и даването на възможност те да се запознават с италианските продукти, култура и техники — е роля, която много ми допада,” казва тя.

“Обичам да споделям историите на рецептите: как те са се зародили, на база история и регион. Това е нещото, което наричаме на италиански una vita vissuta — изживян живот.”