Източник: The Naked Chef, BBC Two

Началото на голямата британска революция

1999 - годината, която промени кулинарната култура на Острова

Април, 1999 година: един 23-годишен готвач се появява изневиделица, пече агнешко, ни в клин, ни в ръкав казва „pukka“ … и завинаги променя британските взаимоотношения с храната.

Голият готвач

Готвенето трябва да е просто. Трябва да е вкусно. Трябва да е забавно.

„Голият готвач“ (The Naked Chef) е първото предаване на Джейми Оливър. То започва с думите „Готвенето трябва да е просто. Трябва да е вкусно. Трябва да е забавно.“ 

Тези изречения се превръщат в манифест на един нов начин на готвене.

Един начин на готвене, който измества светлината на прожекторите от вторачените в звезди Мишлен готвачи и засуканите ястия.

Но никой по онова време не подозира какво предстои да се случи през следващите 20 години. 

1999 година е знакова за храната. 

How to Eat на Найджела Лоусън се превръща в тотален хит. 

River Cottage дебютира на малкия екран.

Все по-често започват се чуват мантри като „яжте локално“ и „яжте сезонно“.

Разсеяни от „Проблем 2000“, „Матрицата“ и Бритни Спиърс, малцина си дават сметка, че това е началото на голямата британска революция в храненето. 

Корените на революцията

През 90-те английската храна е в особено положение. Изплашени от салмонелата в края на 80-те, англичаните все още избягват яйцата.

Тези години са белязани от кризата на „лудата крава“ и едни от най-ужасните заглавия за храна в медиите.

През 1996 г. Европейската комисия налага забрана за износ на английско говеждо. Фермерите са сломени. Малките производители на говеждо и агнешко на практика остават без поминък заради новите регулации.  

Факт

Английската хранителна революция започва от ресторантите

За сметка на това ресторантьорството процъфтява.

Всъщност английската хранителна революция започва от ресторантите. Един от тези ресторанти е култовият Aubergine, в който Гордън Рамзи печели две звезди Мишлен през 1997. През 1998 отваря врати едноименният Gordon Ramsey, последван от Pètrus през 1999.

Същата година Хестън Блументал взема първата си звезда в The Fat Duck

Модерни лондонски гастро пъбове като The EagleSt JohnMoro и The River Cafe се задъхват от работа. 

Голият готвач избухва

Собственост на Рут Роджърс и Роуз Грей, реномираният лондонски ресторант The River Cafe е мястото, от което изгрява младият Джейми Оливър.

През 1997 г. е излъчен документален филм за заведението. Сред хората, които го гледат, е и телевизионният продуцент Пат Леуелин. 

Тя е запленена от самонадеяния су-шеф и му предлага договор за „Голият готвач“. Големите ТВ-босове  първоначално не са впечатлени. Шоуто на BBC Two стои неизлъчено в продължение на два месеца, а рейтингът му започва да се повишава едва към самия му край.

Но след това избухва, и то как!

„Беше поразително“, споделя Джейми. „Хората крещяха след мен по улиците. Луда работа! Кой да предположи, че ще ме канят да готвя за Тони Блеър на „Даунинг стрийт“ 10?

Или пък, че ще слушам Зоуи Бол да разказва по радиото как е приготвяла риба тон по моя рецепта за Фетбой Слим!“

Какво му е специалното на Джейми?

Като за начало, той вярва, че добрата домашна кухня не трябва да пресъздава ресторантска храна.

Въпреки че готви професионално, той си дава сметка, че домакините са заети хора. Носи всекидневни дрехи, а не претенциозната бяла униформа на шеф-готвач.

Въобще, неговият стил няма нищо общо с крещящите телевизионни кулинари и свръхпрецизни величия като Делия Смит.

В първия епизод на „Голият готвач“ забърква чудна небрежна вечеря за приятели – печено агнешко, последвано от печени плодове с маскарпоне. Ползва „тонове зехтин“ и „купища билки“. 

Храната на Джейми ни научи да се осмеляваме. 

The Naked Chef - Season 1, Episode 1

Готвачът става идеолог

Джейми вкарва мъжа в кухнята. Допреди него жените са домакини, а мъжете са шефове – готвенето е една твърде сексистка и функционална дейност.

Но след като есекският младок започва да „джурка“ ризото и да продава милиони книжни копия, това статукво бързичко се променя. 

Факт

20 години по-късно Оливър има зад гърба си 22 готварски книги и е продал повече от 43 милиона екземпляра в цял свят.

„Веднъж един огромен тип се разкрещя след мен на улицата. Сърцето ми слезе в петите, но след това го чух да казва:

- Заради тебе прекарвам по три вечери в кухнята, щото госпожата ми вика, че ако няк’ъв си блондин може да готви, трябва и аз да мога. Много се кефя и май съм бая добър!", разказва Джейми за ранните си години на слава. 

20 години по-късно Оливър има зад гърба си 22 готварски книги и е продал повече от 43 милиона екземпляра в цял свят.

Има мобилни приложения, брандирани продукти, империя от ресторанти с разнообразна съдба… и, разбира се, инициативи. 

Джейми наема младежи в неравностойно положение на работа, критикува правителството за нездравословните училищни менюта и ни съветва да си купуваме свободни пилета. 

А през 1999 просто ни връщаше радостта от готвенето. 

Отскочи към Коментарите (0 )

Goodlife.bg

Източник: Delicious magazine

06.04.2019 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара