Източник: The World's 50 Best Restaurants
Суперзвездата на бразилската кухня държи два ресторанта в Сао Пауло, единият от които – D.O.M. – в списъка с 50-те най-добри ресторанта в света. Той разказва за намирането на храна в Амазония и гурме туризма в Япония
Los manjares de @alexatala en D.O.M. y otros lujos de San Pablo en esta nota. http://t.co/Z2psfruQxv pic.twitter.com/YUzGjg7TSE
— Maleva (@MALEVAMAG) July 2, 2015Като малък пътувах из Бразилия с баща ми и дядо ми.
Навлизахме в Амазония да ловим диви животни и риба. Намирахме диви храни от рода на купуаку – вид примитивно какао, но по-зелено и с много силен вкус – от които правехме сок. Това беше важен момент в живота ми; тогава за първи път се сблъсках с вкусовете, с които работя сега.
Сега в Амазония можете да откриете отлични ресторанти.
В Remanso do Bosque в Белем до Пара, братята Тиаго и Фелипе Кастаньо правят невероятни неща. Работим заедно, проучвайки амазонските гъби; и открихме някои от тях! Преди това просто използвахме вносни гъби, но нашите са с уникален вкус и текстура.
Сао Пауло има най-голямата японска общност извън Япония, така че японските ресторанти тук са отлични.
В Shinzushi ще откриете чауанмуши (яйчен крем) – правят и гурме версия с гъби мацутаке. Що се отнася до сушито, Джун Сакамото е ненадминат.
Когато желая бразилска храна, отивам в Mocoto за мокофава – вид задушено, приготвяно с бакла.
Трябва да шофирате до периферията на града, където се открива страхотна гледка от хълмовете. Ресторантът е много традиционен, предлагащ североизточна бразилска храна. За нещо по-изтънчено, обичам Epice и Mani.
Приятели сме с готвачите там и всяка неделя обикновено ги каня в моя ресторант и готвя нещо простичко. Толкова редовно го правим, че се шегуваме, че когато заминавам, те вероятно се налага да изкарват целия ден без храна!
Има чудесни неща, които да консумирате в цяла Южна Америка.
В Сантяго, на пазара ям пикороко (гигантски ракообразни). После отивам в Borago за чилийска елитна кухня. В Аржентинска Патагония, един от най-красивите пейзажи е във Villa la Angostura. Има много простичко бистро там, наречено Fleur-de-lys. Телешкото по милански е отлично; в Аржентина винаги има чудесно месо.
Първия път, когато отидох в Лондон, беше през 80-те години – и нямах никакви пари, така че се хранех предимно с риба и пържени картофи.
Сега всеки път, когато ходя там, изпитвам потребност да ям това поне веднъж! Иначе обичам Roka и ресторанта на Клод Боси - Hibiscus.
Извън Лондон изгарям от желание да отида при Сат Бейнс. Познавам Сат отдавна, той е изключителен професионалист – готвихме заедно в Австралия и Испания и той има невероятен усет за вкусове. Много го уважавам.
Колкото повече ходите в Япония, толкова повече ви се иска да отидете отново.
Пътувал съм из цялата страна, но следващия път искам да посетя Хокайдо, големия остров на север. Храната там е абсолютно различна от останалата част от Япония, с ястия, които никога не съм виждал досега.
Обичам животните още откакто бях малко момче - така че можех да стана ветеринар.
Имам много домашни любимци, и трите ми риби пираруку са впечатляващи. Те не са точно като златните рибки – най-малката е по-дълга от метър!
Подобни статии
