Лидия Бастианич

Десет въпроса

Лидия Бастианич е родена на Истрийския полуостров, тогава част от Италия, но сега принадлежаща на Хърватия.

Като дете, тя е посещавала фермата на дядо и баба си в Бусолер, край Пула, главният град на Истрия.

Баба и дядо й са отглеждали, развъждали, произвеждали, винифицирали и смилали всичко, от което са имали нужда за оцеляването си, и са разменяли излишъците за нещата, които не са имали.

Простото селско готвене на баба й е повлияло доста на нейната кариера в по-късен етап. Родителите на Бастианич емигрират в САЩ, когато тя е на 12-годишна възраст и получава първата си свързана с кулинарията работа в пекарна край апартамента на семейството й в Астория, Куинс.

Години по-късно, през 1971, тя открива ресторант във Форест Хилс със съпруга си Фелис Бастианич. След още десетилетие, семейство Бастианич отварят Felidia в Манхатън.

С децата си Джо и Таня, понастоящем фамилия Бастианич е съсобственик на Felidia, Becco, Esca и Del Posto, разположени в Ню Йорк, Lidia’s Kansas City в Канзас Сити, Lidia’s Pittsburgh в Питсбърг, и Eataly в Ню Йорк и Чикаго.

Заедно с Таня, тя притежава и гама от хранителни продукти и тв продуцентска компания, като е участвала в три номинирани за "Еми" телевизионни проекта - Lidia’s Kitchen, Lidia’s Italy in America и Lidia’s Italy.

Готварските й книги, писани в съавторство с Таня, включват Lidia’s Commonsense Italian Cooking, Lidia’s Favorite Recipes, Lidia’s Italy in America, Lidia Cooks from the Heart of Italy, Lidia’s Italy и две детски книги - Nonna Tell Me a Story: Lidia’s Christmas Kitchen и Lidia’s Family Kitchen: Nonna’s Birthday Surprise.  

Кой е най-ранният ви спомен, свързан с храната?    

Най-ранният ми сетивен спомен за храна е как помагам на баба в градината. Като малко момиче ходех зад нея, докато тя изравяше картофите; тя вземаше големите, а аз събирах по-малките картофи в кошницата си.

Все още си спомням топлотата на тези картофи в ръцете ми. Когато пък беше време да се садят картофите, си спомням как режех запазените картофи, които бяха покълнали.

Помня всяко парче отрязан картоф с кълн, което след засяването се превръщаше в нов картофен посев и даваше нова реколта.

Ясно си спомням сезоните и плодовете и зеленчуците, които те ни даваха, и как баба ми ги събираше и приготвяше чудесна храна с тях. Помня как съм събирала тези зеленчуци заедно с баба, как съм помагала в чистенето и миенето им в двора, където бобът се обелваше, чесънът се оплиташе, а семената се вършееха на постелки, за да са готови за следващия посев.

Реклама

 

Сушахме, консервирахме и затваряхме в буркани зеленчуци за употреба в по-студените месеци от годината. През есента целият двор беше окичен със съхнещ боб, лук, чесън.

Правехме свой собствен зехтин, ферментирахме вино, дори отглеждахме пшеница, и редовно ходехме през годината до мелницата, за да го направим на брашно за паста и хляб.

Имахме и селскостопански животни: пилета, гъски, патици, зайци, кози и прасета. Всички те бяха важна част от нашата хранителна верига, от ежедневната ни трапеза. За мен отглеждането на храна е неотделима част от това да бъда готвач, както е и разбирането и цененето на произхода на храната; самото готвене е вторична фаза.   

Кога решихте, че желаете да бъдете в ресторантския бизнес, и защо?

Винаги съм изпитвала любов и уважение към храната, благодарение на тези специални спомени с баба ми.

След като се преместихме в САЩ, имах естествена наклонност към кухнята. С двамата ми родители, работещи на пълен работен ден, често вечерята беше моя задача – и открих абсолютна разтуха и щастие в това да пазарувам хранителни продукти и да следвам инструкции, които мама ми оставяше сутринта, преди да тръгне за работа.

Първата ми свързана с храната работа беше в семейната пекарна на фамилия Уокън недалеч от апартамента ни в Астория, и въпреки че започнах като продавачка, открих, че винаги искам да съм отзад в кухнята, да приготвям и декорирам десертите.

Години по-късно се омъжих за Фелис Бастианич, който също имаше голям интерес към храната, и като професионалист в ресторантската индустрия в крайна сметка искаше да отвори свой ресторант.

През 1971, отворихме 30-местно заведение във Форест Хилс в Куинс. Станах зам.-главен готвач и усъвършенствах на тази позиция уменията си в кухнята.

През 1977, отворихме втори ресторант в Куинс, а към 1981 г. бяхме продали и двете заведения и използвахме всички събрани средства, за да се преместим в Манхатън. Там отворих моя флагмански ресторант Felidia, където вече бях главен готвач.  

Отскочи към Коментарите (0 )

Goodlife.bg

Източник: The Daily Meal

10.03.2019 Всички статии от този автор →

Магазин

Подобни статии

0 Коментара