Източник: Citylifemadrid
Бартън Сийвър (завършил Американския кулинарен институт, открил седем ресторанта във Вашингтон; сега следва устойчиво развитие чрез Националното географско общество и Школата за обществено здраве към Харвард "Т.Х. Чан")
Реклама
Не толкова, че се съмнявах в кухните, където желаех да бъда, но имаше много конкретен момент, в който осъзнах, че кухнята не е единствената платформа, която бих заемал в кариерата си.
Робърт Егър, основател на DC Central Kitchen, дойде при мен - той е мой приятел, ментор и съсед - и ме покани да се включа в борда на организацията му, използваща храната като средство за обучение на хора, нуждаещи се от нов шанс в живота, например бивши затворници.
Те имаха нужда от млад глас, някой, който да познава добре Вашингтон, да дойде и да добави атмосфера на ново поколение в дейността им. Това беше първият път в кариерата ми, когато някой ми каза, че готвачът може да бъде нещо повече от просто комбинация от съставките му.
Фаза 3: Капката, преляла чашата
Тревър Бейли: Имах среща с генералния директор в Hilton Suites. Работех по 12-14 часа на ден, шест дни в седмицата, и той заяви, че това просто не е достатъчно, че има нужда от още малко допълнително време от мен.
Това за мен беше краят. Върнах се при семейството си и казах това на съпругата ми, и казах: “Трябва да намеря изход. Не мога да правя това до края на живота си. Това просто ще ме убие.”
Чувствахме, че се доближаваме до точка, в която имаме нужда от нови модели, и искахме да продължаваме да творим на най-високо ниво, имахме нужда от план за промяна.
Tweeeet me!Феран Адриа (световноизвестен готвач, който шокира кулинарния свят, оповестявайки, че затваря ресторанта си elBulli, в крайна сметка превръщайки го в център за креативност)
Идеята да затворя ресторанта не беше спонтанна. Чувствахме, че се доближаваме до точка, в която имаме нужда от нови модели, и искахме да продължаваме да творим на най-високо ниво, имахме нужда от план за промяна.
Към края на ноември 2009, се споразумяхме със съсобственика - Джули Солер, че ще затворим ресторанта elBulli за известно време, и че той ще отвори врати в различен формат.
След публичната разгласа за затварянето му, бързо осъзнахме, че това, което всъщност искахме да правим, е да стартираме център за гастрономически изследвания, финансиран от фондация.
Бартън Сийвър: В някакъв смисъл, интересите ми вече бяха надминали това, което единствено ресторантът би могъл да осигури. Разбирах добре търсенето, времето и интереса, който изисква ресторантът. Счетох, че му правя лоша услуга, ако продължавам по същия път.
Мариса Мангани (глобален турист; главен готвач на световните панаири през 1986 и 1988 във Ванкувър и Австралия; понастоящем проектира кухни и барове)
Готварството за мен стана нещо от рода на "правя това, но всъщност не искам да го правя". После дойде майчинството и поради няколко причини реших, че трябва да се оттегля.
Фаза 4: Раздялата
Джени Маккой: Последната ми работа в ресторант беше в Craft и напуснах, за да стартирам собствена серия от професионални миксери. Напуснах по взаимно споразумение, но те бяха много разочаровани.
Когато напускаш ресторант, първият въпрос, който ти задават, е: “Къде отиваш?” Защото ако напускаш, за да отидеш на някое по-добро място, или при конкурент, няма значение дали си правил всичко както трябва - по някакъв начин си опетнил напускането си.
Помня как връчвах предизвестието си и преди дори шефът ми Джеймс Трейси да го отвори, това беше неговият въпрос. “Къде отиваш?” И аз отвърнах: “Стартирам собствена гама от продукти.” И той отвърна, “А, окей, чудесно. Поздравления! Това е страхотно.” Но ако бях казала: “Отивам в Per Se,” или нещо подобно, те вероятно щяха да реагират в духа на: “Махай се оттук, преди да сме те изхвърлили ние.”
Подобни статии
