Източник: Yellowtrace.com.au
Когато се разбра, че световноизвестният ресторант Noma от Копенхаген се мести в Сидни за 10 седмици, за да демонстрира някои от най-добрите съставки в Австралия, кулинарният свят експлодира.
Във видео, създадено за дебюта на Noma Australia, главният готвач и собственик Рене Реджепи, несъмнено един от най-известните и влиятелни готвачи на сегашните времена, обясни как той идва в страната, за да научи повече за продуктите тук и да открие вдъхновение в съставките.
Rene Redzepi Announces Noma Australia from Ben Liebmann on Vimeo.
Rene Redzepi Announces Noma Australia
Преди пристигането на Реджепи е имало месеци на проучвания и планиране, като той доведе със себе си групата си от готвачи, вече прочутия си съдомияч Али, всички сервитьори, сомелиери, местни фуражири и дори семействата на персонала, общо около 100 души.
Всички те имаха колективната мисия да пробват, анализират, откриват разбират и в крайна сметка да поднесат комбинация от местни продукти, която според Реджепи “повечето австралийци никога не са виждали досега.”
Говорим за неща като слива какаду, плод с 50 пъти повече витамин C от портокала, известен още като карпобротус. Лимоновата мирта с прекрасния й аромат на шербет, пръстовият лайм с неговия експлозивен цитрусов хайвер. Нептуновите огърлици, които готвачът описва като най-вкусните водорасли, които е опитвал.
Списъкът е безкраен; ферментирало кенгуру? Налице. Ланцетна тасмания, еремофила, ломандра и вкусна монстера? Всичко е налице. Сизигиум на Смит и солен буш-лайм? Няма проблем.
Качването на снимки в Instagram (или Insty, както го наричат там) е кошмар, като сериозно време се отделя за проучване на съставки, преди да се натисне бутонът Send.
Веднъж за проверка на правописа на странно звучащите растения, ядки и плодове, и втори път, за да потвърди датският готвач, известен с хумора и спокойното си поведение, дали не се шегува. Наистина ли има такива растения?
“Има много други продукти, ние само се плъзнахме по повърхността,” обобщава Реджепи проекта, който приключи на 2 април.
“От многото неща, с които тъкмо започнахме да работим, най-интересното в момента би било преоткриването им. Следващото ниво, след около десетилетие, ще е преработката им. Как този странен плод всъщност става на три различни соса? Различни бульони? И така нататък, и така нататък, как те стават основна част от една кухня?”
Това са въпросите, които Реджепи казва, че би задавал, ако екипът на Noma оставаше в Сидни за по-дълго, но те си заминават скоро оттам.
Това е 12-месечен проект на проучвания, кулминиращ в 10-седмичен временен ресторант, местата в който са се разпродали за минути.
Той е привлякъл тълпи от журналисти, списък с 27 000 чакащи за места и типа медийно внимание, което е по силите единствено на готвач като Реджепи.
Също така той е добавил и авторитетен глас към продължаващия диалог за ресторантската сцена в Австралия и употребата на местни съставки.
Реджепи коментира, че никога не е тръгвал с намерението да насочва дискусията за австралийската кухня, но това неизбежно се е случило.
"Просто искам повече хора да разбират повече за Австралия и да са по-любопитни за това място," казва той, но когато един от най-известните готвачи в света дойде и започне да готви със съставки, за които много местни хора и професионални кулинарни журналисти не са чували, още повече пробвали, това гарантирано предизвиква любопитство и дебат.
“Трябваше един датчанин да дойде тук и да научи нас, австралийците, как да готвим собствената си храна,” чуваме да подхвърля повече от един човек в Сидни, но това не е напълно вярно или точно.
Има изобилие от австралийски готвачи, които са участвали в гореспоменатия диалог. Примерно Питър Гилмор в Quay и Bennelong в Сидни, залагащ на гама от местни билки, плодове и растения в ултрамодерен стил. Или Бен Шури в Attica в Мелбърн, създаващ у гостите специфично усещане за австралийска атмосфера. Или Джок Зонфрильо в Orana, който е посветил години на намиране и разбиране на огромно количество диви съставки, растящи из Австралия. Или Кайли Куонг, която обединява местни растения, билки и протеини с високоенергийна азиатска кухня. Или Мат Стоун в The Greenhouse, Дан Хънтър в Brae – и да не забравяме за Дженис и Реймънд Кърш, бивши собственици на Edna’s Table в Сидни, един от първите ресторанти в Австралия, отстояващ употребата на местни съставки, по време, когато все още беше незаконно в повечето части на страната дори да се консумира кенгурско месо.
Списъкът продължава още, в него присъства дори Мартин Бен в Sepia – основен играч във висшата кухня в Сидни – който споделя планове да затвори до две години, за да отвори ресторант, който повече да се посвети на австралийската кухня.
Подобни статии
