Антъни Бурдейн: "Ако ядете самолетна храна, вие сте луди"

В интервю за Bon Appétit, прочутият готвач е все така колоритен като винаги

Запази

Антъни Бурдейн е изказвал някои доста крайни и спорни мнения през годините.

Няма нещо, което той да не яде — от още биещо сърце на кобра в Хо Ши Мин, през очи на тюлен в Квебек до ферментирала акула в Исландия — но има едно място, където няма да го видите да се храни: в самолета.

Разговаряме с водещия на Parts Unknown за това и за други правила на път, както и за няколко от любимите му ястия в чужбина (пикантни нудъли, винаги!) и у дома.

В прав текст

Никой – никога – не се е почувствал по-добре, след като е ял самолетна храна.

Кое е най-доброто ястие, което сте консумирали напоследък?

Всеки път, когато консумирам пикантни нудъли в купа, съм щастлив, но едно от любимите ми неща е лакса в Борнео, в същото кафене, където за първи път го консумирах преди повече от десет години.

Това беше първият път, когато се връщах в Борнео, и това беше номер едно в списъка ми с места за посещаване.

За какви ястия редовно копнеете, когато сте далеч?

Има определени ястия, които всъщност се правят както трябва само на мястото, откъдето произхождат. Виетнамската супа с нудъли от Huế примерно е нещо, за което жадувам. Лакса в стил Кучинг. Сингапурско пиле с ориз. Добро мапо дофу от Ченгду в провинция Сечуан. По дяволите, сандвич с пастрами!

Ако съм далеч от Ню Йорк достатъчно дълго, имам нужда от читав сандвич с пастрами от Pastrami Queen или Katz’s. И няма как да го получите където и да е другаде, поне така е при мен.

Ами когато се връщате? Очаквате ли с нетърпение домашно приготвена храна?

Очаквам с нетърпение да готвя за дъщеря ми. Ако трябваше да правя нещо у дома за семейна вечеря, това биха били лингуини с бял миден сос. Да ги приготвям ми доставя щастие, и те се харесват на близките ми.

Добре, да поговорим за правилата за пътуване. Редно ли е да се носи храна в самолета?

Ако искате да сте най-мразеният човек в самолета, донесете си добро барбекю и направете така, че всички в самолета да усетят мириса му. Веднъж си взех малко от Joe’s BBQ на самолета от Канзас Сити, и изражението на тотална омраза по лицата на всички, докато дъвчех ребърцата, ме убеди никога повече да не се осмелявам да правя подобно нещо.

Не консумирате ли храната, предлагана в самолета?

Никога. Никой – никога – не се е почувствал по-добре, след като е ял самолетна храна. Мисля, че хората я ядат само защото са отегчени. Не се храня в самолети. Обичам да пристигам гладен.

Ами ако сте на свръхдълъг полет? Пак просто не се храните?

За свръх-дълъг полет, поръчвам сирене и много порт. Изяждам известно количество сирене и се напивам до припадък.

В прав текст

Обичам доброто кафе, но не искам да чакам за него, и определено не го искам с в компанията на актьорския състав на "Приятели".

Каква е стратегията ви по отношение на кафето на път?

Малко са нещата, които ме вълнуват по-малко от кафето. Изпивам две големи чаши всяка сутрин: леко и сладко, за предпочитане в картонена чаша. Всяка бодега върши работа.

Не искам да чакам за кафето си. Не искам някакъв копелдак с кок, слушащ Mumford and Sons, да ми го приготвя. Обичам доброто кафе, но не искам да чакам за него, и определено не го искам в компанията на актьорския състав на "Приятели". Това си е просто една напитка, не начин на живот.

Когато пристигнете в нов град, къде отивате първо, за да придобиете усещане за мястото?

Отивам на централния пазар, много рано сутрин. Обичам да виждам какво в момента е в сезон, какво продават. Малките фирми, които изникват на тези места, за да се хранят търговците, са много полезни. Придобивам веднага усещане какво се случва в града и каква е храната.

Каква е стратегията ви за пиене?

Не пийте в хотела си. Намерете къде ходят хората, които работят в хотела ви, за да пият.

Как се ориентирате в уличната храна?

Ако сте в Сингапур и има две места, продаващи пиле с ориз, и в едното има огромна опашка, отидете на това с опашката.Това само по себе си е достатъчен ориентир.

Ако мястото е претъпкано, но хората, които се редят на опашка, не са местни, това също е ориентир, но в лошия смисъл. Ако няма надписи на английски, почти винаги си заслужава да го проучите.

Наблюдавам дали местните хора са готови да си причинят неудобство и да чакат дълго на опашка, за да получат нещо, което струва само долар и половина, особено ако посетителите са с разнородно финансово положение. Едно от нещата, които са интересни в Сингапур, е че виждаш хора да пристигат с мерцедес, и да застават на опашката зад някой, който живее в общински жилищен блок.

И едните, и другите си чакат по 25 минути за същия наси лемак.