Искате истинско гастрономическо изживяване?
Тогава никога не запазвайте маса за повече от четирима души, казва Феран Адриа в интервю за Daily Telegraph.
Феран Адриа и "Ел Були"
Феран Адриа не е просто готвач, той е визионер, заменил готвенето за изследвания и експерименти, а кухнята си - за лаборатория за идеи.
Адриа става известен с работата си в ресторанта му "Ел Були" в Жирона.
Феран стъпва в „Ел Були“ през 1984 г, когато започва работа като помощник в кухнята. През 1987 г главният готвач Жан-Пол Вине напуска и Адриа поема нещата в свои ръце.
През 1990 г Феран купува "Ел Були" заедно с бизнес-партньора си Хули Солер и променя света на кулинарията.
Адриа изповядва абсолютна творческа свобода, измисляйки нови текстури, методи, комбинации, вкусове и усещания.
“Ел Були” е описван като “най-живият генератор на висша кухня в света” и е терен на безброй експерименти с молекулярна гастрономия.
През 1997 г. ресторантът получава третата си звезда на „Мишлен“, а през 2000 г. Феран Адриа е обявен за най-добрия готвач в света.
Феран заема първото място в класацията „50-те най-добри ресторанта в света“ през 2002 г, като се задържа на това място четири поредни години – от 2006 г. до 2009 г.
„Ел Були“ се превръща в място, на което готвачи и любители на храната ходят на като на поклонение. Да работиш като стажант в кухнята му е привилегия за малцина.
През 2011 г. „Ел Були“ затваря врати, но Феран Адриа продължава да твори.
"Ако го направите, в крайна сметка говорите за неща, които нямат нищо общо с храната, и понякога дори не знаете защо сте отишли в този конкретен ресторант", допълва Адриа.
Разбирате ли? Добре, защото Феран дава и някои ценни препоръки за добри ресторанти.
Той започва, но заявява, че мнението му не е по-важно от това на всеки друг хранещ се там, но се съгласява, че след като е направил най-влиятелния ресторант в света - че може би е забелязал неща, които убягват на другите.
Начело в списъка му е Astrid y Gaston в Лима, Перу.
Ресторантът е основан от германско-перуанска двойка, която по мнението на Адриа предлага "изобретателна перуанско-средиземноморска кухня".
В екипа на Astrid y Gaston има не само готвачи и сомелиери, но и композитор, трима модни дизайнери и исторически консултант. Звучи доста ориентирано.
Следващият в списъка е Mibu в квартала Гинза на Токио.
Често описван като най-ексклузивния ресторант в Източна Азия, Mibu има само осем места, няма уеб сайт и не приема резервации.
Адриа обаче твърди, че "това не означава, че той е елитистки. Той предлага уникално изживяване при хранене, едно от най-невероятните в света."
Менюто, естествено, е японско, "но няма нищо общо с това, за което се сещат хората, когато мислят за японска храна. Това е съвсем друг свят, много отвъд него. Ако искате да отидете на пътешествие, концентриращо се върху храната, Япония е отлична дестинация, а посещението в Mibu винаги е постижение, невероятно е."
Заведението на брат му Алберт Адриа, 41° в Барселона, също попада в списъка.
Но Феран признава, че в препоръката си "не съм съвсем обективен."
Все пак той изглежда доста завладян от мястото, което сервира 41° различни ястия, всяко от които се съчетава с допълващ го коктейл.
"Цялостното изживяване е свързано с това какво би трябвало да пиете с храната си," казва Феран.
Pujol в Мексико Сити се оказа на 17 място в списъка с 50 най-добри ресторанти в света през 2013 г.
Адриа одобрява тази му позиция, допълвайки, че "това е отличен пример, демонстриращ мексиканската гастрономия," национална кухня, която по мнението на Адриа е "една от най-добрите в света," но предупреждава: "Ако пробвате мексиканска храна извън Мексико, част от детайлите се губят."
За последния си избор Адриа избира нещо достъпно за европейците с натрупани доста мили от полети със самолет.
"Мисля, че е много интересно да видите какво се случва в Мароко в момента," казва Адриа.
"Според мен готвачите там се възползват от кулинарната история на региона и създават наистина интересни неща."
Въпреки че не конкретицира кои точно готвачи и къде, той обяснява, че "арабската кухня е най-изтънчена и прогресивна, и ако погледнете в историята към огромното й наследство и се върнете към произхода й и развитието й, ще видите колко много от техниките, които са се зародили там, сега се приемат за даденост. Като употребата на захар например."
Подобни статии
