Източник: Crete tourism
Ако отидете в Чания, западния център на Крит и бивша негова столица, ще се натъкнете на ресторанти като "Tamam" или "The Well of the Turk" , както и на таверни, където се предлагат морски дарове като екзотичния морски кестен.
Отбийте се в таверната To Xani и опитайте вкусните marathopites (палачинки с див копър)
Tweeeet me!Отбийте се в таверната To Xani и опитайте вкусните marathopites (палачинки с див копър). Пазарът в Чания все още е впечатляващ, въпреки че сега там има повече сувенири, от колкото храна.
Докато се разхождате по тесните улици със средновековна архитуктура, не пропускайте да посетите красивите кафенета със зелени градини, за да се спасите от жегата.
В Spanoudakis, традиционна пекарна, можете да купите хляб във формата на птица, коза или охлюв и да наблюдавате как майсторите хлебари го приготвят.
Местните сладкарници предлагат многообразие от сладки с мед, курабии с бадеми във формата на полумесец – kourabiedes и glyka (сладки, които се правят от лешници, грозде, портокалов цвят, малки портокали, череши и смокини).
Не пропускайте да опитате и metrio (с малко захар) и sketo (без захар).
Ще посетим и долината Амари Вали, намираща се между Лефка Ори и Псилоритис, два от трите планински масива, които разделят северната и южната част на острова.
От тук селата изглеждат като малки точки, а църковните камбани могат да бъдат чути от далеч. Анастасия Ставракаки прави tiropites (чийз кейк) за рождения ден на сина й.
На равни интервали тя слага xynomyzithra (подквасено прясно сирене) върху рулото от сладки кори, след което го нарязва, оформя полукръгове и ги изпича.
"Използвам само зехтин", обяснява тя. - В Крит се консумира най-много зехтин в цял свят и почти цялото количество, което се произвежда на острова е екстра върджин, макар рядко да го определят като такъв".
Маслините са неделима част от острова. Още преди 2 000 години маслиновите дървета са осигурявали храна, осветление, сапун, облагородявали са почвата (с остатъчната маслинена каша) и са служели като дърводелски материал, още едно доказателство, че в Крит всеки ресурс е от значение.
Маслините са неделима част от Крит.
Tweeeet me!Маркос Скордаликис родом от Хераклион основава Талори, комплекс от реновирани селски къщи в Капетаниана, село високо в южните планини "тъй като мястото било хубаво".
Излязъл е прав. Маркос се възползва максимално от местните производители и рибари. Един от тях е Йоанис от Агиос, малко рибарско селце в края на един мръсен път. Подминаваме множество кошери и няколко диви кози, от породата kokkinomato asterousiou, които според Маркос "скоро могат да изчезнат като тези от вида kri-kri (Cretan ibex)".
По-голямата част от южните територии в Крит е непроходима, поради което към този район не е имало особен интерес по време на средновековните набези и църквата Агиос Антониос от XVII век, която е единствената с фрески от външната страна, е все още запазена.
Отново е време да хапнем. Сядаме в близката таверна, където си поръчваме мезе от сочни, хрупкави краставички, маслини, свинско с лимон и аншоа, а Маркос е направил яйца и е запарил чай за гостите в Талори.
На следващия ден отидох при Маркос, докато правеше хляб: "Използвам zea (брашно от емер), в древността е било много разпространено, но днес трудно се намира. По-хранително е и върви добре, и с други храни".
На вечеря го опитахме, вкусът му беше като на лешник, в допълнение хапнахме и anthogalo (прясно краве кремообразно сирене), dolmathes (лозови листа и цвят на тиквичка с ориз), омлет с пържен артишок, охлюви ("в Крит обичаме охлюви"), graviera (престояло овче сирене) със сладък мед от кошерите, покрай които минахме и гарафа с местно вино -vilana и moscato. Всички си тръгнахме сити.
Подобни статии
