Защо британските нощни клубове намаляват

Половината са затворили врати през последното десетилетие

Запази

Алън Милър, който някога е притежавал Vibe Bar на Брик Лейн, който затвори през ноември след 20 години в бизнеса, допълва, че собствениците на нощни клубове често попадат в порочен кръг.

Клубовете вдъхват живот и спомагат да се възродят занемарени райони, но с нанасянето на повече фирми там, клубовете постепенно биват изтласкани.

“Хакни някога имаше огромни проблеми и нощните клубове спомогнаха той да се превърне в модната дестинация, която стана. Но сега местните власти наказват нощните клубове и барове. Те се свързват с антисоциално поведение, при положение че всъщност създават икономически растеж и наемат голям брой младежи.”

И други фактори допринасят за запада на бизнеса с нощни клубове във Великобритания.

Консумацията на алкохол спада, а забраната за пушене и солидните акцизи върху алкохола също си казват думата.

Същевременно има много други места, конкуриращи се с клубовете за вниманието на купонджиите, търсещи по-трезви нощни развлечения - от нощни изложби до увлекателни кино-изживявания.

Скорошното въвеждане на масови тестове с дрегер на посетителите на клубове в Бирмингам, Кройдън и Шрюсбъри също отблъсква хората, допълнително допринасяйки за влошаването на репутацията на заведенията в тези райони, коментират от ALMR.

Други регулации, от рода на забрана на носене на футболни екипи в някои клубове, също изпраща подсъзнателно послание до посетителите, че се очаква да възникнат проблеми.

Нощните клубове като цяло се възприемат като вредни за развиващите се райони, казва Юън Джонстън, който е притежавал многобройни клубове.

Сред тях са били SE1, Cable и Crucifix Lane, и трите разположени под арките на Лондон Бридж, които са били принудени да затворят, когато хазяите им от Network Rail са поели контрола над терена за възобновяването на жп терминала.

В прав текст

Нощните клубове като цяло се възприемат като вредни за развиващите се райони.

Той се е преместил още повече към центъра на столицата, като наскоро е отворил The Steel Yard, клуб с насоченост към електрото, в лондонското Сити.

Но дори и сега той подозира, че времето на бизнеса му изтича.

Клубът му е разположен под арките на метростанцията "Кенън Стрийт".

“Собствениците на клубове винаги трябва да считат, че разрешителното им може да бъде преразгледано, дори и никой да не ги е потърсил. При първата възможност да затворят тези заведения, властите са готови да го сторят.”

Но въпреки бюрократичните проблеми, свързани с клубния живот, Джонстън вярва, че все още има място за нощните клубове във Великобритания.

“Браншът ни е на колене. Отказвам обаче да вярвам, че децата са спрели да искат да ходят на клуб – а дори и да са го направили, има много хора на 30-40 години, които са готови да продължат да го правят.”