Източник: Dubai-easy.com

Марко Пиер Уайт издаде нова книга

Essentially Marco съдържа "дуракоустойчиви рецепти" за домашните готвачи

Запази

Кръстникът на британската кухня Марко Пиер Уайт издаде нова готварска книга, озаглавена Essentially Marco.

Това е книга, която трябва да дава идеи и вдъхновение на непрофесионалните готвачи, вместо да ги обременява с тежки кулинарни техники.

Наскоро дебютирала в Обединените Арабски Емирства, книгата на Уайт е стъпка назад от висшата кухня, с която той се прочу в глобални мащаби, и залага на питателна храна, направена за споделяне около масата на вечеря.

В прав текст

Вярвам, че ако имаш три звезди от "Мишлен", твое задължение е да бъдеш в кухнята, пред печката, и да готвиш със собствените си ръце.

Разделена на четири части с "безпогрешни" рецепти: предястия, риба, месо и пудинги, тя разглежда ястия за всякакви поводи, от семейни барбекюта до романтична вечеря за двама, с акцент върху стимулирането на страстта към съставките и готвенето, а не толкова върху прецизността.

По-скромните идеи гарантирано ще допаднат на скромните домашни готвачи, като въпросът не е толкова във времето, прекарано в кухнята, а във времето около масата в приятна компания.

В интервю за The National той казва: "Това не е храна на чиния, защото не поднасям храна на чинии. Поднасям я в тигани. Идеята е да се опрости процесът, не да го усложняваме."

Ето какво споделя Марко Пиер Уайт за книгата:

Разкажете ни повече за Essentially Marco.

Ако у вас остане само една идея от дадена книга, значи си е струвало да я купите. Това, което хората желаят, е вдъхновение. Тази книга е за домашните готвачи, за да има от какво да се вдъхновяват.

Рецептите в нея са "дуракоустойчиви" и е трудно да ги объркате. Но можете да използвате някоя идея и да я адаптирате към вашия начин на работа. Идеята е да опростим процеса, не да го усложняваме ненужно.

Позволяваме щедростта да стане гарнитура на това, което поднасяме. Сервирайки в тигана, това е начинът, по който го представяте, а не да отделите всичко от костите, за да изглежда по-ресторантски. Това е безсмислено, просто няма смисъл.

Изградили сте си репутация на строг и суров готвач. Доколко е вярно това?

Дисциплиниран съм. Има разлика. Не се постигат три звезди от "Мишлен" без дисциплина. Просто е всъщност. В някогашните времена просто нямаше как да спечелиш три звезди, ако не си пред печката. Докато сега можеш да спечелиш три звезди и да си на другия край на света.

Нашумяхте с това, че върнахте трите си звезди от "Мишлен", когато се оттеглихте през 1999 г. Защо?

Истината е, че никога не съм искал да живея в лъжа. Никога не съм искал да бъда готвач, който не е пред печката. Вярвам, че ако имаш три звезди от "Мишлен", твое задължение е да бъдеш в кухнята, пред печката, и да готвиш със собствените си ръце.

В прав текст

Да бъдем откровени: наградите се раздават от хора, които имат по-малко познания от работещите в кухнята.

Какво мислите за системата на звездите от "Мишлен" в момента?

Да бъдем откровени: наградите се раздават от хора, които имат по-малко познания от работещите в кухнята. Каква стойност имат тези награди? В някогашните времена трябваше да се стараеш много за звездите си, така че имаше чувството, че си спечелил нещо. Сега може и да не стъпиш в ресторанта си три месеца - и все още да си имаш звездите.

Хората трябва да ходят в тризвезден ресторант, където главният готвач е пред печката. Плащате много, за да вечеряте в тризвезден ресторант. Ако готвачът не е там, все едно да си купите билет, за да гледате концерт на Елтън Джон. Сядате, завесата се вдига и излиза дясната ръка на Елтън, пее песните, свири на пианото. Ще останете ли доволни?

Когато тези готвачи кажат: “Няма значение дали съм там или не," това просто не е истина. Ако вие сте основният собственик и сте на печката всеки ден от седмицата в кухнята си, си тежите на мястото и поддържате постоянно качество. Ако не сте там, можете само да се надявате да поддържате това качество.

Какво мислите за висшата кухня като цяло, която предлага вечери от многобройни ястия?

Отивате в тези ресторанти, и те ви дават 18 ястия, все едно сте на канапе парти. Сервитьорът ви казва какво е нещото, което ви се поднася, казва ви как да го консумирате, и после след секунди пита дали ви е харесало. Не съм отишъл там, за да вечерям със сервитьора.

Най-важното за мен всъщност е човекът, с който седя на масата. Дайте ми вкусна храна и бъдете щедри с количеството ѝ. Поднесете я гореща, и ще се върна отново на следващата вечер. Хората искат да излизат да се хранят навън два-три пъти седмично, не да се обличат в скъпи дрехи и да излизат веднъж в месеца.

Дайте ми перфектното печено пиле, нарежете го. Не го разфасовайте. Просто го нарежете. Оставете го в естествените му сокове. Безумно вкусно. Какво повече да искам?