Източник: Bestbudapesttours.com
Когато съм у дома, рядко готвя. Не че не мога да готвя, но не виждам смисъл да прекарвам толкова време в приготвяне на ястие, когато и сандвич би заситил глада ми.
COOKING TRADITIONAL HUNGARIAN GOULASH IN BUDAPEST
http://t.co/RBCSm50Wjs pic.twitter.com/AqF6h2XSgs
— Theo. (@Gootheo) May 29, 2015Този манталитет сигурно звучи странно, особено за човек, който пише за храна, но всъщност не съм претенциознa, въпреки всичките първокласни ястия, които имам шанса да вкуся.
Също така може да изглежда странен фактът, че обичам да ходя на курсове по готвене, когато пътувам.
Училa съм се как да правя пица в Рим, суши в Мауи, и разнообразни италиански ястия в целодневния курс в Умбрия.
Пробвах се да правя щрудел в Будапеща, което се оказа много сложно, тъй като е свързано с разточване на тесто толкова тънко, че човек трябва да може да чете вестник през него.
Курсовете по готвене ми дават поглед към културата и историята на дадено място, и ми позволяват да общувам с местните хора.
Поради това през лятото, когато бях за 48 часа в Будапеща, поисках програма, концентрирана върху кулинария, вино и туристически забележителности. И точно това ми осигури гидът ми Шандор.
Първата поръчка в изпълнения ми със събития ден беше курс по приготвяне на гулаш в ресторанта Fakanál, разположен на Централния пазар.
Намиращ се от страната на Пеща на Моста на свободата, пазарът е красива триетажна сграда, построена в края на 90-те години на XIX век, и е задължително място за посещение, когато сте в Будапеща.
Рецептата за традиционен унгарски гулаш
Продукти за 4 порции
400 г телешко от подбедрица
2 глави сладък жълт лук
олио
щипка сол, пипер, кимион
1 чаена лъжичка червен унгарски пикантен пипер
5 скилидки чесън
1 морков
1 пащърнак
1/4 целина
1 връзка листа от целина
500 г картофи
1 чушка
1 домат
Начин на приготвяне
Нарежете месото на малки кубчета.
Нарежете на дребно лука и чесъна.
Нарежете зеленчуците на кубчета.
Запържете лука в горещо олио, докато не стане прозрачен.
Поръсете с червен пипер и добавете малко вода.
Добавете месото и овкусете със сол, пипер, чесън и кимион.
Добавете отгоре чушката и домата.
Оставете да ври на бавен огън около час, после добавете зеленчуците и картофите.
В момента, в който картофите омекнат, ястието е готово за сервиране.
Сервирайте гулаша с дебел селски хляб и тежко червено вино.
През Втората световна война, пазарът е пострадал сериозно от бомбардировките и е бил затворен. Напълно възстановен в средата на 90-те години, той все още е важно място, където пазаруват местните хора. Исторически снимки са окачени по стените на втория етаж.
В 9 часа сутринта, пазарът е относително тих.
На партерния етаж има унгарци, пазаруващи пресни плодове, зеленчуци и месо за ястията, а вторият етаж е почти пуст.
Продавачи, търгуващи с унгарски сувенири, още разпъват сергиите си, а местни седят наоколо, пият кафе и ядат ланго — пържено във фритюрник тестено изделие с топинг от заквасена сметана и сирене.
Работниците в щандовете за храни се подготвят за обедния пик, но извън това, мястото е практически празно.
Гулаш-гуруто Ерик Бауман ме очаква в ресторанта.
Този гигантски мъж с бръсната глава и козя брадичка изглежда по-скоро като екшънзвезда, отколкото като учител по готвене.
В трапезарията на големия ресторант има печка, а до нея има голяма маса, пълна с всички необходими съставки за гулаша, ножове и дъски за рязане. Подхождайки делово, Ерик е готов да започнем.
Първо научавам кратка история на унгарския гулаш. Означаващ “пастир” на унгарски, гулашът придобива червения си цвят от пикантния унгарски червен пипер, който е внесен в страната при инвазията на турците.
Ерик изключително категорично изтъква, че ястието не е същото като в Чехия, което е по-гъсто, използва по-малко зеленчуци, не е толкова пикантно и се сервира с houskové knedlíky {чешки кнедли}.
Бързо осъзнавам, че унгарският гулаш няма нищо общо с този на моя баща, който е общо взето каквото е останало в хладилника, направено на супа.
Не, ще правя унгарската версия — пикантна яхния, сервирана с хляб.
След като урокът по история приключва, преминаваме към същинското готвене. Опитвам се да нарежа зеленчуците толкова бързо и лесно като Ерик, но в програмата не влиза да си отрежа пръста, така че отстъпвам.
Слагаме месото да се зачерви, наливаме вече отмерените подправки, поставяме нарязаните зеленчуци и готово — ястието, приготвяно в една тенджера, е на път да се превърне в традиционния унгарски гулаш.
Ястието трябва да се готви близо два часа, но докато чакам ще опитам вече готов гулаш, който, Ерик е подготвил за мен.
Сядам на масата с покривка на червени карета и вкусвам за първи път истински гулаш.
Той е добър. Всъщност би трябвало да кажа, че е отличен.
Съдържа прекрасни силни подправки, нещо, което аз обичам, и на което попадам рядко, когато посещавам Европа.
Попивам течността с хляб и се наслаждавам на вкусовете, преди да отпия от унгарското червено вино.
Какво като е само 10 часа сутринта.
Подобни статии
