Източник: flickr.com

Трябва ли да спрете да ядете риба?

За повечето хора консумацията на риба е избор, не необходимост

Запази

Океанографът Силвия Ърл е прекарала половин век в активна борба за спасяване на световните морета и океани. Нов документален филм на Netflix за делото на живота й разкрива екологичния ефект от комерсиалната риболовна индустрия и кръстоносния поход на Ърл да създава подводни “места на надеждата” чрез организацията й Mission Blue.

Трудно е да не се запитаме: има ли изобщо риба, която е приемливо да бъде консумирана?

За да възстановим океанската екосистема, според вас трябва да сложим край на прекаления улов и дънното тралиране, което сравнявате с “ловене на пойни птици с булдозер.” Има ли такова нещо като отговорна консумация на риба в момента?

С изключение на тези, които живеят в крайбрежни райони — или дори във вътрешността на сушата, ако говорим за сладководни видове — за повечето хора консумацията на риба е избор, не необходимост.

Някои хора вярват, че единственото предназначение на рибата е ние да я консумираме. Тя се приема за стока, продукт. Но дивата риба, подобно на дивите птици, има място в естествената екосистема, която надделява над ценността й като храна. Тя е част от системи, които карат планетата да работи за нас, и би трябвало да я предпазваме заради значението й за океана. Те са въглеродно базирани същества, проводник за хранителни вещества, и критични елементи в океанските хранителни мрежи.

Ако хората наистина разбираха методите, които се използват за улавяне на дива риба, биха се замислили дали изобщо да я консумират, защото тези методи са невероятно деструктивни и прахоснически. Въпросът вече не е само в грижа за рибите или коралите, а за нещата, които се унищожават в процеса на улавяне съществата в океана. Регистрираме толкова рязък спад на рибата, която консумираме, че лично аз избрах изобщо да не ям риба. В крайна сметка е въпрос на личен избор.

Ами ако просто искаме от време на време да хапнем суши рол с риба тон, заплаха ли е това? Толкова ли е лошо?

Задайте си въпроса: дали е по-важно за вас да консумирате риба, или да мислите за нея като нещо, съществуващо за по-мащабна цел? Сега морската риба се улавя с методи, които нашите предтечи дори не биха могли да си представят. Мащабното извличане на диви животни от морето е дълбоко вредно за околната среда.

Използваме съвременни техники, способни да вземат много повече, отколкото естествените системи могат да възстановят. Мислете за това — риболовните кораби, които използват огромни мрежи, някои от тях дълги по 80-100 км, с куки със стръв през половин-един метър, те хващат много повече, отколкото може да се възстанови по естествен път, и улавят безразборно.

Най-лошото от всичко са дънните тралове, които загребват цялата екосистема. Повечето от това, което се улавя с тях, просто се изхвърля. По отношение на океанските системи, това, което те оставят, е просто дупка. Огромно празно място, което няма да се запълни бързо.

Не е проява на екологично мислене да консумирате риба тон — може би хиляди растения дават един-единствен килограм атлантически тон. Трудно е да се възстановят запасите от този вид риба, тъй като те се развиват в продължение на много години. Да не говорим, че изяждате всички токсини, които рибата е консумирала през годините.

Понякога е объркващо. Казват ни да не консумираме толкова много неща — примерно да не ядем крави, свине или пилета и по здравословни, и по морални причини. Сега вие заявявате, че не бива да ядем и риба. Означава ли това, че всички ние трябва да спазваме растителна диета, по здравословни и морални причини?

Очевидно е. Не защото аз го казвам, не е въпрос на мнение. Няма спор, че растителната диета е по-полезна за вас, и по-полезна за планетата. Ако питате мен, най-доброто е растителна диета — или предимно растително-базирана диета, с малки количества месо, идващи от консумиращи растения животни.

Не казвам да спрете да консумирате месо, но помислете какво е нужно, за да се получи едно растение, в сравнение с това какво е нужно, за да се получи растителноядно животно, от рода на крава, пиле или прасе. Дори хищниците на сушата са по-ниско в хранителната верига от повечето риби.

Помислете за тигрите, или лъвовете, или снежните леопарди. Те консумират растителноядни животни. Те ядат зайци или елени. Хранителните вериги на сушата като цяло са относително къси. За 10 000 години живот, сме разбрали, че е много по-ефективно да не се ядат месоядни животни. Консумираме тревопасни, тези, които избираме да отглеждаме, от рода на крави и свине. Колкото и да е извратено, много от животните, които са естествено тревопасни, храним насила с дива риба. Вземаме големи количества океански диви животни, смиламе ги и ги превръщаме в храна за пилета, или крави, или прасета — или дори в храна за риби.

Така че ако трябва да ядете месо, или по-скоро избирате да ядете месо, яжте растителноядни животни. В случая с рибата, хранителните вериги са дълги, заплетени и сложни — например рибата тон, която яде риба, която яде риба, която яде риба, която яде риба. Избираме да отидем високо в хранителната верига, когато консумираме камбала, или риба меч, или тон, или омар, но в крайна сметка това не е добре за нас, или за океана.