Източник: flickr.com

Истинско и фалшиво телешко "Кобе"

Как да се насладите на най-прочутото телешко в света

Японското телешко "Кобе" е като ролс-ройс на червеното месо — най-луксозният стек в света.

То също така е и най-фалшифицираното телешко в света, и е твърде вероятно, ако го консумирате извън Япония, дори и да сте платили стотици долари за един малък стек, все пак да са ви измамили.

Добрата новина е, че истинското телешко "Кобе", произвеждано само в региона около град Кобе в японската префектура Хиого, е по-масово достъпно отвсякога, така че ако желаете да го пробвате, сега е моментът да го сторите.

Американското министерство на земеделието вече на два пъти е забранявало вноса на японско телешко от 2000 г. насам, и през по-голямата част от XXI в., 100% от твърденията, че се предлага "Кобе" или каквото и да е японско телешко "уагую" са нескрита лъжа. Няма как да знаете кога то отново ще бъде забранено, така че ако обичате червено месо, сега е идеалният момент да го пробвате.

Когато казваме, че истинското "Кобе" е по-масово достъпно, това не означава, че то е лесно за намиране: когато Лари Олмстед приключва писането на новата си книга "Истинска храна, фалшива храна" в края на миналата година, е имало само три ресторанта в САЩ, които са поднасяли истинско "Кобе".

Оттогава е настъпил мини-бум на "уагую" в Америка, и вече броят им се е утроил – но все още те са толкова малко, че буквално можете да ги преброите на пръстите си. Списъкът се разраства бързо, като десетата локация, B&B Butcher в Хюстън, бе добавен само преди месец, и още един предстои да отвори врати в Калифорния.

Лас Вегас е единственият град в цяла Америка с повече от един ресторант, предлагащ истинско японско телешко "Кобе", поне докато новият Arsenal не отвори в Сан Франциско като 11-то заведение в САЩ, разполагащо с истинско японско телешко.

Защо толкова малко?

Въпросът е, че само 3000-4000 глави едър рогат добитък годишно се определят като подходящи за този тип телешко, след строг качествен контрол, и това е общото световно производство на истинско телешко "Кобе".

Около 90% от него остава в Япония, а от оставащите 300-400 животни, основните количества отиват в Макао, Хонконг и Сингапур. След разфасоването, обикновено има под 1300 тона, често много по-малко от това количество, телешко "Кобе" за целия свят; под 2 тона от него се доставят годишно в САЩ.

Ако поставим тези данни в перспектива, освен огромната национална индустрия за производство на телешко, САЩ внася над 1.3 млн. тона телешко годишно. Така желаното месо е толкова малко, че асоциацията за телешко "Кобе" в Япония лицензира отделни ресторанти или хотели да купуват и поднасят месото им, и поддържа глобален списък онлайн.

Проблемът за консуматорите е, че САЩ никога не са били сред особените защитници или поддръжници на търговски марки за това, което в хранителната индустрия е известно като "Географски защитен продукт", храни, асоциирани с конкретно място, обикновено до степен да носят свързано с това място име, като телешкото "Кобе".

Най-известният пример е шампанското, както и пармезанът (който логично би трябвало да е “от Парма, Италия”) и кафето "Кона" от едноименния бряг на Хавай.

Не твърде изненадващо, в света на фалшивите храни, индустрия на стойност $50 млрд. годишно, географски обозначените или защитени продукти са особено податливи на имитации, макар че фалшивите храни обхващат и много други продукти като морски храни, зехтин и основни стоки като чай, мед, ориз и сок.

Въпреки масовото погрешно разбиране, в САЩ е напълно законно местните винарни да етикетират бутилки “Шампанско” (или "Бургундско", или "Кианти", или "Порт", или "Шери") от Ню Йорк и Калифорния, има тонове нискокачествени, но законни ментета на истинския пармезан, и кафето "Кона" масово се фалшифицира.

Списъкът с отлични истински храни, които се имитират, фалшифицират или подправят, е почти безкраен.

За ресторантите в САЩ е законно да употребяват определението "телешко Кобе" за всичко, което отговаря на законовата дефиниция за телешко, и когато знаят, че това ще накара нищо неподозиращите клиенти да платят повече, стотици, ако не и хиляди менюта из цяла Америка, на всички ценови нива, го правят; сред тях са както удостоени с "Мишлен" ресторанти, така и други заведения от висок клас.

Почти всичкото телешко "Кобе" в тях е фалшиво, и не само стекове и огромен брой Кобе бургери, и дори Кобе хотдогове. Фалшификатите в някои случаи струват няколкостотин долара за един стек.

Това, което не е законно, е ресторантите да подвеждат клиентите да смятат, че купуват истински продукт от Япония, когато не го правят, и на база това вече са се водили няколко колективни дела срещу ресторантски вериги, но е трудно да видите как употребата на думите "телешко Кобе" в менюто не е опит да бъдат подведени или измамени клиентите.

Колкото и странно да звучи, решението за това да консумирате истинско телешко "Кобе" е просто да посетите един от десетте лицензирани ресторанта, и да помните, че само обезкостени разфасовки от японско телешко са разрешени за внос в САЩ, така че ако някога видите уагую или Кобе портърхаус, ти боун, ребърца, филе с кост и прочие, можете да бъдете уверени, че то не произхожда от Япония.

И така, ето самият списък оторизирани ресторанти:

  • Ню Йорк: 212 Steakhouse
  • Сан Франциско: Alexander’s Steakhouse и Arsenal (в близко бъдеще)
  • Купъртино: Alexander’s Steakhouse
  • Далас: Nick & Sam’s Restaurant
  • Хюстън: B&B Butchers
  • Лас Вегас: Bazaar Meat by José Andrés, Wynn Las Vegas (SW Steakhouse & Mizumi), Jean Georges Steakhouse
  • Хонолулу: Teppanyaki Ginza Onodera
Отскочи към Коментарите (0 )

Подобни статии

0 Коментара