- Източник: Мирослав Маринов, Софийска фотографска школа
- Източник: Мирослав Маринов, Софийска фотографска школа
- Източник: Мирослав Маринов, Софийска фотографска школа
Тайланд - кулинарно пътешествие
Исан, един от по-малко познатите райони на Тайланд
Мозайка от зелени оризови поля, напоявани от могъщата река Меконг, етнически разнообразно население и вълнуваща местна кухня.
Ето това е Исан, един от по-малко познатите райони на Тайланд, който Майкъл Рафаел открива по време на своето екзотично пътешествие.
Не е ли прекрасно?
Саварнабхуми или в превод - Златна Земя, е името на летището в Банкок. Лъскаво, цялото от стъкло, то разкрива, какво място заема Тайланд в 21 век. Туристите, които се редят пред трансферните гишета, за да се прекачат на полет до плажовете в Пхукет знаят, че още са в съвременния свят, даже и онези авантюристи, които са се отправили на север към Чианг Май.
Ние ще летим на запад към Убон Рачатхани в Исан, район определян от пресата в Банкок като „дестинация в страни от добре отъпканите туристически пътеки”.
Кулинарен речник
Преводът на тайландските кулинарни термини създава много проблеми, за това този речник може да бъде полезен.
Khao: Ориз. Отнася се и за кхао и кнау (счукан ориз), khao mao (зелен пресен ориз от последната реколта) или кхао том муд (лепкав ориз в бананово листо).
Kanom jeen: Ферментирали нудъли.
Gai: Пиле.
Kop: Жаба
Ped: Гъска.
Gung (or kung): Скарида
Kaeng: Къри
Lab: Пикантно нарязано месо, най-често свинско.
Som Tam: Салата от Папая.
Tom: Варени ястия или супа.
Yam: Салата.
Mam: Салами. Сай Крок исан са сурови, някои от тях съдържат, кръв, ориз и нарязани нудъли.
Pla: Риба.
Prik: Горещ и пикантен.
Исан е съвсем малко по-голям от Ирландия и представлява селски район с много зелени площи и разнообразна културната смесица от различни етноси – лао, кхмери, виети, тайландци, китайци.
Според тайландските буржоа, Исан е далеч под нивото на останалите градове.
„От тук си наемаме прислужници”, ми каза състоятелен гражданин. Нанг, нашият гид, би се усмихнала на това. Тя напуска училище едва на четиринайсет, за да работи като бавачка в богато семейство, което се мести в Калифорния.
Половин час, след като кацнахме в Исан, се озовавахме пред два полицейски екипа, които играеха на „такроу” (интересна комбинация от футбол, войлейбол и кунг фу), а преди това бяхме разменили визитки с местен репортер, който е бивш шампион по бокс в полу-тежка категория.
Саян, шофьорът, учтиво попита, дали ни се гледа бой с петли, а пък възможностите ни за забавление бяха ограничени: нямаше курорти, плажове, публични домове или хермафродити.
По-късно същия ден ядохме стерилизирано сурово свинско, увито в бананови листа, печена осолена тилапия и живи „подскачащи скариди”.
Скаридите са ракообразни, прозрачни, малко по-големи от мокрици и скачат из чинията, като обезумели. Нужен е някой с рефлексите на снайперист и сръчността на бариста, за да ги приготви.
Готвачът изсипа пълен черпак в чинията ни, добави червено чили, кориандър, рибен сос и лайм, а после сложи друга чиния отгоре и ги разклати. Имаха вкус на оризово мюсли.
На мокрия пазар в Убон може да намерите типичната за Исан храна - живи, умрели, сготвени, сурови, стерилизирани и тем подобни представители на флората и фауната, от които ви се повдига.
Например жаби, с изкълчени крака, за да не подскачат, плацента от крава и борещи се една с друга буболечки.
Има и сладководни раци или „небесен език”, висящ месест зеленчук дълъг над един фут и странни дървесни гъби.
Ние опитахме осолено говеждо на бамбукова пръчка, пресен зелен ориз, „мам” (кръгли сурови салами) и каном крок (вафли с кокосов пълнеж).
Нанг ни предложи да дъвчем Самох Тай - плод във формата на орех, който запича стомаха и, с който може да подсладим бутилираната вода.
Исан е най-сухия район в Тайланд, подобен климат има само в тропиците.
Едно село от палатки край главния път, разкрива унищожителната сила на мусона. Къщите по продължението на двата бряга на река Мун са все още под водата, вече месец след дъждовния сезон, когато реката е преляла.
„Лунната река”, така американските войници участвали във Виетнамската война нарекли ръкава, който се влива в Меконг при Конг Чиам 100 км по-нататък.
В Сонг Сиам, бистрите води на ръкава се претопяват в калното течение на другата река или поне така пише в книгите. А в края на зимата, двете течения с цвят на бледа охра се сливат.
Меконг разделя Тайланд от съседния Лаос.
Вечер светлините от двата противоположни бряга се отразяват една в друга, а рано сутрин от високоговорителя в Лаос долита музика,която се чува чак до тайландския бряг, докато в далечината вече кръжат малки рибарски лодки.
Според последното преброяване в реката Меконг има повече от 700 вида риба, включително пла буек, една от най-големите сладководни риби и огромната морска котка, която е заплашена от изчезване.
В реката Меконг има повече от 700 вида риба
Tweeeet me!Преди четиредесет години Алън Дейвидсън (легендарен редактор на Оксфордски наръчник за храните) е бил британски посланик на Лаос. След едно телефонно обаждане той зарязал задълженията си в столицата Виентиан и шофирал два часа, за да опита морска котка, а после заключил, че е много сочна и вкусна.
За разлика от нея, месото на рибата пла буек, което опитахме в Рая - плаващ ресторант наблизо, провокира в нас почуда, защо тази риба е толкова популярна.
Тя беше сготвена на топла, кисела супа и имаше вкус на гумен протеин. Пла хет ни хареса много повече, беше по-хрупкава от най-крехка херинга, както и супата от диви гъби том ям и печената осолена риба с ароматно кале.
В Кхонг Чиам има и друг голям воден обитател - огромна скарида, тежаща почти половин килограм. Смята се за деликатес, скъпа е и вече се отглежда във ферми.
В един воден резервоар в ресторанта, имаше два такива летаргични екземпляра, на които не обърнахме много внимание.
Потеглихме отново, следвайки течението на Меконг. Беше като да караш по крайбрежен път - никога не знаеш, какво да очакваш зад следващия завой.
Видяхме воден глиган, разговаряхме с фермери, които садяха ориз и нагазихме до глезените в една градина от орхидеи в националния парк Пха Таем.
После отидохме до ръба на една скала, от която се разкриваше гледка към криволичеща клисура, където реката се стеснява, а в скалата имаше издълбани праисторически рисунки.
По-късно спряхме в селото Бан Па Ао, чиито обитатели се славят с ръчно излетите месингови и бронзови камбани. Дузина мъже майсторяха съдове от глина и овча тор, които изпичаха на дървени въглища. Останалата част от селото изглеждаше празна. Повечето жени се занимаваха с тъкане на коприна.
Една селянка, която срещнахме случайно ни упъти към местния будистки храм. Почти всички жени се бяха събрали там и припряно се подготвяха за празника по случай края на дъждовния сезон според будисткия календар.
Някои от тях увиваха пакети със сладко кокосово брашно, други режеха зеленчуци, а по-възрастните спокойно подреждаха цветята , докато в алуминиевите съдове къкреше супа.
Всички насядахме около чиниите със сом там,зелена салата от папая с лайм, чили, рибен сос и палмова захар. „Тя е много важна част от културата на хранене тук,” казва Нанг, „децата дори рецитират стихотворение”.
21 филма за любителите на храна
06.12.2017
Професия: ценител
11.11.2017
Сандвич с яйце "Croque Madame"
02.12.2022
Супа с печени моркови и френска леща
21.03.2019
Мариновани котлети на грил
30.05.2015