Източник: GA Photography
Хотел "Челси" в Ню Йорк се намира на 23-ата улица и за него се знае, че винаги е бил пропаднал и неподържан.
Той е последното бохемско средище на лошите деца на педесетте, това е мястото, където Дилан Томас е пиянствал, Боб Дилън е написал e "Sad-Eyed Lady of the Lowlands", Лионард Коен е обличал прочутия си син дъждобран, а Сид Вишъс може би е убил Нанси.
Sid Vicious (and Nancy) gracing the pages of M&I today. My work here is done. http://t.co/m1sc6s5bnN via @WSJ
— Emma Moody (@EmmaMoodyWSJ) June 24, 2015Но нещата са на път да се променят.
Работниците вече са тук. Има опънат найлон навсякъде и много прах. Не след дълго последният бохемски хотел в Ню Йорк ще се влее в редиците на обикновените бутикови хотели.
Изненадващо, обаче новите собственици осъзнават, какво притежават, какво е миналото на хотела, поради което и неговото обновяване е тържествено отбелязано.
Тази седмица може да видите постановката "Cowboy Mouth" от Пати Смит и Сам Шепърд, които разказват за тяхната любовна история, случила се в хотела.
Пиесата се играе в самата сграда и е поставена от група на име Young Artists at The Chelsea.
Що се отнася до постоянните жители на хотела, то те са в безопасност и ще могат да останат и след повторното му отваряне без да им бъде повишен наема.
Най-известен сред тях е Джералд Бъсби, композитор, пианист, и автор на прекрасни модерни танцови композици (Paul Taylor’s "Runes"), който е преборил СПИН-а и открито признава, че е пристрастен към крека.
Сутрин, все още можете да го видите да стои пред старата, сега покрита с найлон, врата на малкия тавански апартамент.
Той е човек изпълнен с живец, в който се е съхранил духа на едно друго време, време на изкуство, музика и хора като Робърт Олтман и Върджил Томпсън. Той е преживял епидемията на крека, епоха, когато в хотела животът е врял и кипял.
The Life and Times of Gerald Busby from Christian Biegai on Vimeo.
The Life and Times of Gerald Busby
"Нанесох се през 1977", казва Бъсби.
"Тук съм написал поне 475 отделни произведения, тоест почти цялото ми творчество е създадено в този хотел."
Забележителен мъж, запазил южняшкия си акцент, който се смее гръмогласно и може да цитира философите, които е изучавал в Йейл.
Бил е дете-легенда "Свирех със симфоничния оркестър на Хюстън, а след университета полентяйствах и бях продавач на книги и готвач в малки ресторантчета из града."
Джералд е бил близък с някои от легендите на своето време.
"Върджил Томсън ме доведе тук", казва той.
"Тъкмо бях приключил филма "Сватба" с Робърт Олтман, където играех баптистки свещеник, а по-рано същата година бях написал музиката към "Три жени".
По онова време нямаше, къде да живея. А работата получих, защото Олтман харесваше музиката ми. Той слушаше моите и произведенията на двама други композитори в офиса, пиейки и пушейки трева с мен и актьорите. Обичаше да засича, колко време ще мине преди някой да продума. Много Дзен занимание. Най-дълго издържах да мълча аз.
Запознах се с Върджил Томсън чрез един друг млад композитор, който ме покани да му сготвя.
Докато вечеряше Върджил попита "Кой е готвачът?", тогава аз излязох от кухнята и така станахме приятели.
Често ми казваше "Мазохистите и робите питат "Защо", а царете питат "Как?", затова аз не отговарям на нито един въпрос, който започва със "Защо?". Не беше добър човек, но бе гениален и категоричен, това сигурно се дължеше на съчетанието между силната канзаска и изисканата му френско-полска кръв. Веднъж му казах "Върджил, току-що приключих "Сватба" и няма, къде да живея". Тогава той се обади на Стенли Бард "Такъв човек няма, как да не получи стая тук". И аз получих.
1989 fallece Virgil Thompson, compositor estadounidense. http://t.co/IMLbKA2EQ9
— Guillote (@Guillot_ex) September 30, 2013Стенли Бард е легендарният управител на "Челси".
"Беше странен, но много талантлив кастинг режисьор. По-скоро буржоа, а не интелектуалец, защото действаше инстинктивно", казва Бъсби.
Унгарските евреи купуват мястото през 1947 г. за петдесет хиляди долара. След като хотелът станал тяхно притежание, Стенли се проявил като първенец на годината, който чудесно се справял с клиентелата и обожавал работата си.
Запознах се със и Сам - Самюел Байерс, дългогодишният партньор на Бъсби.
"Когато правехме филма и живеехме горе. В седмицата, в която се преместихме избухна пожар, но без жертви. По време на пожара ние зяпахме през прозореца на хотела, а хората на улицата ни призоваваха да скочим. Вместо това отидохме у Върджил и го заварихме облечен с копринена пола и блестящи обувки.
"Защо си толкова облечен?", попитах аз. "Надявах се някой пожарникар да дойде", отвърна той."
Подобни статии
