Източник: Blackriverroasters
Дори когато пиша това, мога почти да почувствам тежестта на неговата огромна ръка върху моята, насочваща ме в точното движение за разбиване с вилица на майонеза в чиния.
И ме забавляваше фактът, че зад завесата за душ в банята на долния етаж имаше чинии от японски порцелан имари и мека като кадифе тоалетна хартия, които той поръчваше с кашони от някъде на юг.
Любимият ми спомен от курса е как Джим стои пред кухненския плот и реже дебело парче опърлено месо от гърди, пъхвайки парче мазнина в устата и смеейки се.
Реклама
“Аз самият съм едно дебело момче.”
Точно Джим беше човекът, на който се обадих в един неделен следобед в края на 1981, когато прочетох статия в New York Times, озаглавена “Градът пести от храна за старите хора”.
И той я беше прочел. Бяхме единодушни, че е невъзможно да живеем живота си на вкусно разточителство, че е нещо неприемливо в Америка немощните, болни, невидими възрастни съседи, които не могат да пазаруват и готвят сами, да издържат по 72 часа без обяд, защото парите на властите за доставка на храна не стигат и за доставки през уикенди и празници.
Този уикенд след доста конферентни телефонни разговори с приятели от света на кулинарията набрахме $35 000.
Шест хиляди нюйоркчани, които биха останали без коледна вечеря, в крайна сметка я получиха. Трогнати от резултата на усилията ни, организирахме публично-частно партньорство с нюйоркските служби за социален патронаж, наречено Citymeals-on-Wheels, на което съпредседатели бяхме Джим и аз.
Тази година, 30-та поред, Citymeals ще набере $19 млн. и ще достави 2.5 млн. ястия на възрастни хора.
Бяхме планирали да отпразнуваме неговия 82-ри рожден ден с благотворителна кампания, съчетана с първото ни честване на американските готвачи в градината на Рокфелер Сентър.
Когато Джим почина няколко месеца по-рано, гигантското готварско мероприятие се превърна в преклонение пред паметта му, като много от протежетата му пристигаха от цялата страна, за да се включат в готвенето.
Представих си как Джим лети в небето над градината и се смее при вида на трима от готвачите, приготвили любимото му свинско.
Не мога да си представя какви биха били нецензурните му коментари за непознатите, присъстващи на благотворителни вечери недалеч от душа му на открито.
Не беше негова идея домът му и школата по кулинария на 12-та улица в Гринич Вилидж да стане седалище на фондацията "Джеймс Биърд", поставила си за мисия да отстоява американските кулинарни традиции и да осигурява стипендии за кулинарно образование. Но неговите приятели се спряха на тази идея, и тя се реализира.
Сега Джим продължава да живее като легенда, включително и чрез книгите си, като вдъхновение в Citymeals, и като лицето, гравирано върху жадуваните от мнозина медали, раздавани ежегодно от фондацията за изключителни достижения на готвачи, ресторанти, журналисти, автори на готварски книги, дизайнери и електронни медии, както и на ангажирани с хуманитарни каузи хора от хранителния бранш.
Подобни статии
