Изкуството на живота (без глутен)

Според Джо Морин

Защо не консумирате глутен?

Въпросът е, че просто не мога. Това не е въпрос на мода или избор; не избирам да живея така. Не е и защото искам да имам гладка кожа или нещо подобно. За мен този въпрос е с две крайности: бяло или черно. Или имаш целиакия, или нямаш. И се оказа, че аз имам това заболяване.

В прав текст

Все едно сте родени без крака, и после има хора, които не ви допускат в ресторанта, защото са ви нужни крака, за да влезете вътре.

Когато консумирам глутен, резултатът е че емоциите ми, вътрешностите ми и кожата ми се чувстват отвратително. В дългосрочен план това може да предизвика лимфома и други неща, които предизвикват рак.

Не си заслужава да се опитва по-слаба, манипулирана разновидност на пшеницата. Целиакията не е метаболитна болест, предизвикана от по-ранни ексцесии. Не е и диабет, защото съм се хранил твърде често в McDonald’s. Това не се дължи на решения, които аз да съм вземал.

Как получихте такава диагноза?

Имах ужасни обриви и си правех бани със сода бикарбонат. Беше сякаш денонощно имах досег с отровен бръшлян.

Не можех дори да отида да плувам. Тялото ми беше постоянно изтощено. Възприемах изкачването на стълбите от един етаж до друг като дълг по кредитната ми карта.

Отидох на цял куп лекари, и след три години един от тях каза: “Това е глутен.” Вземат малка проба и ви казват: “Да, това е дерматит, дължащ се на глутен.”

Има две неща, които можете да направите: да вземате лекарства, които намаляват нивото на белите кръвни клетки и противодействат на реакцията на кожата, или да минете на безглутенова диета.

И после, сякаш с махване на вълшебна пръчица, е сякаш човек взема съвършен метамфетамин и лайка, докато гледа снимки на агънца. Няма такова прекрасно нещо.

Реклама

 



Не ме разбирайте погрешно - хрупкавото тесто за пица и леденостудената бира също са изключително вкусни.

Да, но не можете да ги консумирате. Промени ли това начина, по който готвите?

Ресторантският бизнес в наши дни е лишен от съпричастност. Той е на голяма почит.

Хората се вълнуват доколко готина е плейлистата, те се интересуват как изглеждат столовете в трапезарията. Ако просто погледнете в Instagram, е направо смешно.

Тиранти, мустаци, това, онова — това е изтезавано, рециклирано, по дяволите - не е рециклирано, това е временно, това е каквото и да е.

Но никога не чувате и дума за клиентите. Никога не чувате желание да им се угоди. Ресторантите са станали много... как да го кажем, онанистични. Обичащи самите себе си.

Когато бях в кулинарното училище, а и до този момент, никой не споменаваше изобщо за алергиите. Смятаме, че хората с алергия към чесън са тези, които възнамеряват да се натискат след вечерята и не искат да миришат на чесън, нали?

Или хората казват, че не харесват ситен лук, защото той попада между зъбите. Но познавам човек, при който преди две седмици беше дошъл клиент, който просто не можеше да консумира ситен лук. Това е сериозна алергия.

Ако вземете нещо и го пренесете от градината до кухнята и масата, как да гарантирате, че то не е кръстосано замърсено?

Какъв почистващ препарат е достатъчно добър, за да премахва алергенa? И каква е веригата на познание от човека, правещ соса следобед, до човека, довършващ работата по сосовете и човека, поставящ на чинията чесъна и телешкия бульон?

Ако лъжете за съдържанието на сметана, за да запушите устата на хората, или не предприемате адекватни мерки, за да комуникирате в кухнята, и после някой се налага да си тръгне от ресторанта, защото изведнъж е получил разстройство... очевидно няма да получите най-добрите отзиви.

Все едно сте родени без крака, и после има хора, които не ви допускат в ресторанта, защото са ви нужни крака, за да влезете вътре.

Смятате ли, че това е нещо, което готвачите и ресторантите трябва да възприемат...

Не мисля, че трябва да го възприемат като движение. "Хайде всички да правим сладолед с билки." Нищо подобно.

В прав текст

Ресторантският елит трябва да демонстрира повече съпричастност като цяло към индивидуалните потребности на хората.

Това, което трябва да възприемат, е че трябва да разбират клиентите си. Някога работех в ресторант, където ако имахме клиент, който не пие, сервитьорите се събираха отзад и говореха гадости.

Факт е обаче, че този клиент би могъл да бъде моят баща... или вие. Някой вълнува ли го това?

Би могъл да бъде всеки, и не е моя работа, или работа на сервитьора, или готвача отзад да определя дали мотивите му да не пие са резонни. Така че ресторантският елит трябва да демонстрира повече съпричастност като цяло към индивидуалните потребности на хората.

Вместо да имате готини пейки, които се обръщат, когато на тях седнат твърде много пиещи хипстърска бира хора, понякога е добре да сложите малка възглавничка и малка облегалка.

Понякога е добре да имате ресторант, където моята и вашата майка биха могли да вечерят и да не се чувстват стари и неразбиращи сарказма на новото поколение, ако ме разбирате?

И където моята майка, която не иска да консумира особено много картофи и не иска да умре, може да получи вместо това зелена салата.

Отскочи към Коментарите (0)

Goodlife.bg

Източник: Lucky Peach

09.08.2015 Всички статии от този автор →

Подобни статии

0 Коментара