Източник: Мирослав Маринов
Когато за първи път стъпих на Хао Сан Роуд, основния туристически маршрут в Банкок, бях леко разочарован.
Стигнах до него след седмици, прекарани във самостоятелен велотуризъм в тайландската провинция, обикаляйки сред издигащи се хълмове, през акри полета, пълни с ориз и царевица, заобикаляйки както оживени градове, така и градчета без никакви туристи.
И изведнъж се оказах заобиколен от бели хора, облечени в многоцветни панталони и носещи големи камери. Личеше отдалеч какво е положението. Магазини, продаващи тениски с комично абсурдни "Engrish" фрази. Щандове на нощния пазар, рекламиращи плитки и расти.
Наистина ли бях в Тайланд? "Твърде много туристи има тук," обясни ми турист. "Трябва да се върнете в провинцията за автентичния Тайланд."
Изпитвам неудобство от употребата на определението "автентичен".
Автентичността е сандък, в който пътникът пъха това, което желае да види, игнорирайки сложността на реалността.
Tweeeet me!Годините на курсове по социология и антропология са ме научили да не генерализирам, нито да се опитвам да вмествам някоя култура в рамки. И все пак идеята за "автентичност" е почти интуитивно разбираема за туристите.
Иска ни се да вярваме, че племенните танци в селото, до което сме ходили пеш два дни, за да ги гледаме, са по-"реални" от тези, изпълнявани в ресторанта на хотел Hilton.
Иска ни се да вярваме, че пад тай, който сме поръчали на нощен пазар в малко градче, е по-"автентичен" от надцененото ястие, за което туристите плащат на Хао Сан Роуд.
За пътешествениците от XXI век, автентичността се е превърнала в цел и мерило за успеха на пътуването.
"Истинските" пътешественици избягват скъпи атракции, предпочитайки да бродят далеч от "утъпканите пътеки". Те избягват "туристическото" и желаят да виждат как живеят "местните".
Те се оплакват, че туризмът и комодификацията "замърсяват" културата на дадено място. "Не ни продавайте продукт", казват те. "Дайте ни 'истинското', 'автентичното' изживяване."
Какво обаче точно е "автентичност"?
Докато анализираме това понятие, установяваме, че то е базирано на конкретни представи какво точно е "култура", и каква трябва да бъде тя. А тези идеи са меко казано съмнителни.
Робърт Шепърд, антрополог в университета "Джордж Вашингтон", пише: "Това, което най-често се определя като туристически ефект върху другите, се базира на неизказаната презумпция, че тези "други" в някакъв момент от миналото са живели в затвореното пространство на културна чистота, защитени от външно замърсяване."
С други думи, ако туризмът е замърсяващ, трябва да има нещо чисто, което да бъде замърсено.
На практика обаче няма незасегнати и непроменящи се култури. Светът винаги е бил във взаимодействие.
В древните и средновековни епохи, това е ставало чрез Пътя на коприната и огромните империи (римската, монголската и китайската). От XVI век това се е случвало чрез империализма, индустриализацията и глобализацията.
Завоеватели, търговци, мисионери, авантюристи също са допринасяли за това. Да се твърди, че туризмът съсипва местната култура, игнорира всички промени, които са се случили преди това.
Важно е да помним, че културните промени не изискват контакт със Запада.
Ислямът се е пренесъл от Близкия изток до Индия и Индонезия. Корейската попмузика е идолизирана в целия източноазиатски регион.
Когато пренощувах в сенегалско селце преди няколко години, домакинът ми живееше в колиба от кал, но имаше малък черно-бял телевизор, на който гледаше боливудски филм.
На много места, регионалното влияние е от решаващо значение.
Чрез взаимодействие от рода на туризъм и миграция, дори най-изолираните селища са повлияни от съседните, от по-големите градски центрове и от големите градове в съответната страна. Дали Западната цивилизация "съсипва", когато влиянието от други места не го прави?
Чрез тези процеси, светът става все по-преплетен - като никоя страна и човек не е изолиран остров.
Всяка държава, щат и град, чак до най-малките селца, непрекъснато се променя с неспирното взаимодействие с регионални и глобални влияния. Как тогава да очертаем граница около някоя култура? Няма как - всички ние се сливаме в едно цяло и се влияем взаимно едни от други.
Подобни статии
