Източник: Мирослав Маринов
Самата идея, че култури възникват и процъфтяват чрез изолация, е сбъркана.
Ерве Чеймбърс, антрополог от университета в Мериленд, пише: "Изглежда ми също толкова вероятно характерни, идентифициращи култури традиции, често да са се зародили в резултат на процеси и диференциация, възникнали от обмен между културите. В този смисъл, културните традиции са базирани повече на разпознаването на различността."
Културата се оформя не само от изолация, но и чрез взаимодействие, хибридност и конструиране на различност.
Tweeeet me!Културата се оформя не само от изолация, но и чрез взаимодействие, хибридност и конструиране на различност. А ако културата по същността си е динамична, може да се твърди, че комодификацията не създава подобие на "местното", а вместо това просто е поредната стъпка от безкрайна еволюция.
Културата не само се променя с течение на времето, но и варира в настоящето. Тоест тя е разнородна, разнообразна и хибридна. Самите държави са доста различни в рамките на територията си. Градовете се отличават от провинцията. Начинът на живот на богатите е различен от този на бените.
Плажните градчета са различни от планинските селца. Животът на един етнос е крайно различен от този на друг. Така че кой всъщност може да каже кой или какво е пример за "автентична" култура?
С размиването на границите и контурите на културата, е прекалено опростяване да се възприема туризмът само като външна замърсяваща сила, която се налага върху местната общност.
Също толкова резонно е туризмът да се възприема като вътрешно движение, базирано в различна степен на местни фактори - местни предприемачи, инвеститори, държавни власти и други. Когато туризмът се подкрепя от тези местни активни фактори, как може да се твърди, че продуктът е не толкова "локален"? Това е просто друга страна на една разнородна култура.
В по-късен момент продуктът на туризма може да бъде вграден и възприет от местната култура - поредна стъпка в нейната еволюция.
В Сингапур, Мерлайон е символът на проспериращия град-държава. Но този "автентично" сингапурски символ съществува само от десетилетия, като първо е проектиран от Министерството на туризма на Сингапур през 1964, за да се използва като лого на министерството.
Той обаче се превръща за Сингапур в това, което Статуята на свободата (която впрочем идва от Франция, ако случайно не знаете) за САЩ. (Естествено, на много места, туристическите продукти всъщност отчуждават и изземват възможности от местното население.)
Може в такъв случай да се замислим, че Хао Сан Роуд, въпреки че прелива от туристи, е също толкова уместен като представител на Тайланд, колкото и непосетеното и незнайно селце, скрито сред хълмовете.
Няма спор, че има повече туристи в Банкок и повече компании са ориентирани към тези туристи. Но Хао Сан Роуд и селцето сред хълмовете са само различни образи на Тайланд, единият от тях вероятно с повече допирни точки с чуждото влияние, но всеки от тях е нормална перспектива за Тайланд. И ще разберем страната чрез опознаването на всичките й различни аспекти на страната, а не като отхвърляме един за сметка на друг.
Така че опитите да търсите "автентичност" в дадена култура или страна са дълбоко погрешни.
Какво тогава имаме всъщност предвид, когато наричаме нещо "автентично"? Заравяйки се по-надълбоко, "автентичност" произлиза не от културата на страната, а от "играта на туристите," твърди Ендрю Джонсън, антрополог от колежа Yale-NUS. Това е лъскав етикет, който пътешественикът залепва на собствените си изживявания - белег за отличие, доказващ, че той е по-интелигентен, по-приключенски настроен и стои повече настрана от утъпканите пътеки.
Въпросните изживявания обаче често са изкривени. Често, особено в Глобалния юг, пътешественикът определя като "автентично" това, което е по-слабо посещавано от други пътешественици, и "недокоснато" от Западната цивилизация. Тези места като цяло са пред-модерни, бедни и със селски бит.
Това е проблем: дефинирането на страна по този начин е изключващо. Така се игнорират частите от страната, които се модернизират, глобализират и процъфтяват. Това е опит да се замрази същността на страната в традиционно, предмодерно минало (въпреки че това минало често се изгражда в настоящето). По думите на Даниел Су, "'автентичността' е отричането на правото на хората да променят културата си сред променяща се епоха".
Докато се фиксираме върху традиционното, бъркаме модернизацията с внасянето на Западна култура и цивилизация. И бъркаме на свой ред внасянето на Западната култура с унищожение накултурата, игнорирайки всички процеси на глобализация, хибридност и реапроприация.
Също толкова изключващо е превъзнасянето на "благородния дивак," където възхищението е към местните, "неопетнени" от Западната цивилизация.
Изкушаваме се да казваме: "Вижте тези селяни, те са щастливи и доволни, живеят в хармония с природата и себе си." Но в тези етикети се крие снизходителност, тъй като говорим за "местните" по начина, по който родителите говорят за децата. В това щастие и хармония се подразбира наивност, незасегната от съвременния изтънчено сложен начин на живот. Тези етикети и понятия игнорират реални проблеми, засягащи тези общности, отхвърляйки ги с повърхностни представи за "задоволеност".
Дори привидно безвредното хвалене на "дружелюбността" на местните хора е изключващо. Тези стереотипи изключват индивидуалната воля - ако местният човек е дружелюбен, това едва ли не е заради културата, а не заради личните му качества.
По-драстичен пример за изключващия пример на етикета "дружелюбен" можете да видите във Фиджи, където индианците съставят около 40% от населението, но са практически невидими сред туристическите джунджурии, които се фокусират върху етническото население на Фиджи. Индианците, обикновено представяни локално като конкурентни индивидуалисти, противоречат на основния аргумент на туристическата индустрия във Фиджи - "истинска дружелюбност", и поради това се игнорират и остават невидими. Когато определяме място или хора, често оставаме слепи за нещата, противоречащи на нашата перспектива.
Автентичността прекалено опростява и изключва.
Тя представя неизменна, хомогенна култура, останала блокирана в предмодерно минало. Тя игнорира различността, сложността и динамиката в отделните държави, както и частите, които се развиват, глобализират и модернизират - но са също толкова представителни за съответното място. Автентичността е сандък, в който пътникът пъха това, което желае да види, игнорирайки сложността на реалността. Това е и изкривяване, и проява на мързел.
Хайде да изхвърлим този сандък и да оценяваме всички различни страни на различните държави, без да твърдим, че някоя от тях е по-добра. Да се отървем от предварителните представи за културата, които може да сме възприели от пътеводители и масмедии. Да не лепим етикети. Ако видим "чужда" или "възприета" практика, вместо да я определяме като "неавтентична," нека се опитаме да бъдем по-нюансирани и да разбираме как се е зародила тя и как взаимодейства със съществуващи практики и хора. Как може би тя ще бъде променена, асимилирана или отхвърлена.
Време е да приемем неподредеността и нееднородността на реалността.
Ако го сторим, вероятно дори Хао Сан Роуд може да ни научи на нещо за Тайланд.
Подобни статии
